He Is Sweet But Psycho/ Vkook

-3-

Чонгкук се събуди в прегръдките на Джимин.

Той стана и се огледа, защото беше объркан. После си спомни какво стана вечерта и стана.

Запъти се към банята и си изми зъбите с четката на другия. Той не се подгнусяваше, защото вече са се целували.

След като излезна се запъти към кухнята. Той познаваше отлично къщата. Направи си закуска с овесени ядки и плодове и седна на дивана.

Пусна телевизора и почна да търси канал да гледа.

Не намери нищо интересно и просто го изключи. Загледа се в прозореца и видя Юнги върху колата. Той пушеше и гледаше нещо в телефона.

Кук се почувства гадно, затова излезна и отиде при него.

"Много съжалявам за вечерта. "

Юнги чу това и се обърна да го види.

"Не се извинявай, това съм го чувал толкова много пъти от него, че го запомних. Той не ме харесва и това е. Не мога да го променя. "

"Джимин не е такъв, просто трудно се доверява. Чувствам се толкова гадно за това."

"Мислиш ли, че съм досаден? Груб и лош? "

"Не те познавам много, но като първо впечатление ми се струваш мил и просто искаш да опознаеш Джимин и да сте братя. "

Юнги загаси цигарата и ги погледа.

"Ще ми помогнеш ли да се сближа с него? "

Чонгкук кимна и се усмихна.

"Да. Искам двамата да се разбирате и съм на 1000% сигурен, че като те опознае ще си промени мнението за теб! "

Юнги се усмихна.

"Мерси за помоща и може ли да те питам нещо? "

"Да."

"На колко си? "

"15, скоро 16."

Юнги вдигна вежди в изненада.

"Въобще не приличаш на годините си. Аз мислех, че си колкото Джимин. "

"Да, често ми го казват. "

"Явно ще ходя в затвора... " Прошепна Юнги.

"Какво каза? "

"А, нищо. Хайде да вървим, че ми стана студено. "

Двамата станаха от колата и влезнаха в къщата.

+💛+

Съжалявам за грешките.