He Is Sweet But Psycho/ Vkook

29

"Куки, скучно ми е! Хайде да излезем! "

"Навън вали. "

"Не ми пука, искам навън! "

"Ако излезем навън ще се разболеем."

"Това не ми пречи! "

"Няма да излизаме навън. Точка. "

Техьонг се нацупи и излезе от стаята.

Нямаше го вече половин час и Чонгкук се притесни.

Той огледа къщата, но не го намери.

Облече си якето и излезе на двора, за да види Те, който си играеше над дъжда, целия мокър.

"Те, приберам се веднага! "

Той се обърна и му се изплези.

"Няма! Щом не искаш да излезем, ще си играя сам! "

"Не ме карай да дойда и те прибера! "

"Давай де! "

Чонгкук издиша и тръгна право към него.

Те започна да бяга и крещи.

Кук се ядоса и просто започна да тича след него.

Техьонг беше бърз, прекалено бърз. Поне, че се смееше, иначе нямаше как да го настигне.

Обикаляха къщата поне 5 пъти и Кук не успяваше да го хване.

Изглеждаше, че Те се изморяваше, защото намали темпото си, но продължаваше да се хили.

Той опита да заобиколи металните пръчки, който бяха под сайванта, но се разсея и те паднаха върху него.

Чу се силен шум от отзад и Чонгкук се затича натам.

Видя Те, който беше притуснат между три метални пръта, който му бяха точно над краката.

"Хахахах! Знаех си, че ще стане това! Хаха! " Техьонг се смееше на това.

Мале, явно наистина толкова луд, за колкото го представят.

"Не разбирам защо се смееш на това?! Та това щеше да те премаже!" Чонгкук отиде при него и се опита да вдигне прътовете.

Той ги вдигна и клекна до Те.

"Целите ти крака сега са сини, даже имаш и кръв! Ето, пак продължаваш да се смееш! "

"Защото ми е забавно! "

"На мен хич не ми е! Ами ако си беше отишъл?! Знаеш ли какво ще правя, ако теб те няма!? "

Усмивката на Техьонг падна веднага, след като видя плачещия Чонгкук.

"Не исках да те накарам да плачеш... Съжалявам, не искам да си тъжен... " Тогава и Те заплака и прегърна Кук.

Той отвърна и го притисна силно към себе си.

"Хайде да влизаме, че времето ще стане по-зле. "

Чонгкук стана и подаде ръка на Те.

"Оххх! Куки, не си чувствам краката! "

Кук се наведе и го хвана за раменете и краката и го понесе в къщата.

Сложи го на леглото в стаята и почна да чисти новите рани.

Чонгкук знаеше неща за първа помощ, защото треньорите му му показаха как да се превръзва отворена рана, или счупена ръка или крак.

След като ги почисти, реши да му направи шина, като взе две линии и ги сложи между двете страни на крака и ги завърза с бинт.

"Ще седиш с това до утре, тогава ще е спрял дъжда и ще отидем в болницата за гипс. "

"Добре, но още ми се играе! "

"Обещавам, че след като ти се оправи крака, ще играем на каквото си поискаш. "

"Да! Нямам търпение! "

Чонгкук се усмихна на сладката реакция и целуна челото му.

"Ще направя вечеря. Ей сега се връщам. "

Книгата е към своя край....