7

795 68 11
                                        

Телефона звънеше.

Те беше буден, затова отиде и го вдигна.

"Ало, Техьонг на телефона! "

"А, Техьонг добро утро! Намджун се обажда. Искам да кажа една работа на Чонгкук, ако може да говори? "

Те остави слушалката и тръгна към стаята.

"Куки! Джуни е на телефона! "

Кук се размърда и стана.

"Кой? "

"Джуни! Човека, който ме предаде на теб! "

Имаш предвид Намджун.

"Хайде че те чака! "

Чонгкук стана и отиде до телефона.

"Да? "

"Чонгкук, искам да дойдеш в полицията, има някой, който иска да говори с теб. Престъпник е, но ще го охраняваме за повече безопастност. "

"Добре, ще дойдем. "

"Добре, довиждане. "

"Довиждане."

Кук затвори.

"Техьонг, обличай се, отиваме в полицията. "

"Да играем с Джуни ли?! "

"Да... Все тая, оправяй се! "

Те стана и веднага отиде да се облече.

Той излезна и беше облечен с къси дънкови шорти, тениска на понички и черни Найк маратонки.

"Готов съм! "

Двамата сложиха якетата си и излезнаха.

Двамата пристигнаха пред сградата и слезнаха от колата.

"Куки, гладен съм! "

"Нали яде преди малко? "

"Искам да ям пак! "

"Ще изчакаш да свърша с работата и тогава ще те заведа да ядем, става ли? "

Те кимна.

Двамата се запътиха към входа. Като отвориха вратата през нея връхлетя някой.

"Някой да го хване! " Изкрещя се един от полицаите.

Изведнъж един от тях извади пистолет и застреля човека.

"Сеокджин! Казах хванат, не застрелят! " Изкрещя се единия.

"Съжалявам, но нямаше как да го стигнем на време. " Каза Сеокджин, прибирайки пистолета.

Чонгкук премиера като чу това име.

"Джин? Това ти ли си? "

Джин се обърна и като видя момчето веднага го притисна в прегрътка.

"Чонгкуки! Боже, колко време мина! Виж се само, толкова си пораснал! "

"А ти не си се променил никак. "

Джин и засмя и го пусна.

"Дочух че се бил тук, но мислех, че Намджун ме баламосва и за това не му вярвах, но ето те!"

Те влезнаха в сградата.

Тогава Джин се обърна.

"Това ли е момчето, което е трябвало да гледаш? "

"Да, името му е Техьонг. "

"Приятно ми се Техьонг, аз съм Сеокджин, но може да ми викаш Джин. " Джин подаде ръката си и той я прие.

Изведнъж на уокитокито (не знам как се пише 😂) се обади някой.

"Съжалявам момчета, но имам работа. Ще се видим някой друг път. " Каза Джин, излизайки.

"Чонгкук? А, ето те! Хайде, че престъпника се ядосва. " Каза Намджун, пращайки Кук до стаята за разпит.

"Къде отива Куки? " Попита Те.

"Ще се върне след малко, а ти ела, донесъл съм ти нова книжка. "

Техьонг се усмихна и последва Намджун.




Чонгкук влезна в стая и видя момче, със свето зелена коса, гледайки надолу.

"Ти си искал да говориш с мен? "

Момчето чу глас и се изправи.

"Аха, значи не са ме излъгали. Много дълго време мина, откакто не сме се виждали. " Каза човека, смееки се.

"Извинете? "

"Не ме ли помниш, Чонгкук. Как толкова бързо ме забрави? Та ние излизахме толкова дълго време. "

Кук се замисли и най-накрая се досети кой е.



"Юнги хьонг?"

He Is Sweet But Psycho/ VkookWhere stories live. Discover now