Телефона звънеше.
Те беше буден, затова отиде и го вдигна.
"Ало, Техьонг на телефона! "
"А, Техьонг добро утро! Намджун се обажда. Искам да кажа една работа на Чонгкук, ако може да говори? "
Те остави слушалката и тръгна към стаята.
"Куки! Джуни е на телефона! "
Кук се размърда и стана.
"Кой? "
"Джуни! Човека, който ме предаде на теб! "
Имаш предвид Намджун.
"Хайде че те чака! "
Чонгкук стана и отиде до телефона.
"Да? "
"Чонгкук, искам да дойдеш в полицията, има някой, който иска да говори с теб. Престъпник е, но ще го охраняваме за повече безопастност. "
"Добре, ще дойдем. "
"Добре, довиждане. "
"Довиждане."
Кук затвори.
"Техьонг, обличай се, отиваме в полицията. "
"Да играем с Джуни ли?! "
"Да... Все тая, оправяй се! "
Те стана и веднага отиде да се облече.
Той излезна и беше облечен с къси дънкови шорти, тениска на понички и черни Найк маратонки.
"Готов съм! "
Двамата сложиха якетата си и излезнаха.
∆
Двамата пристигнаха пред сградата и слезнаха от колата.
"Куки, гладен съм! "
"Нали яде преди малко? "
"Искам да ям пак! "
"Ще изчакаш да свърша с работата и тогава ще те заведа да ядем, става ли? "
Те кимна.
Двамата се запътиха към входа. Като отвориха вратата през нея връхлетя някой.
"Някой да го хване! " Изкрещя се един от полицаите.
Изведнъж един от тях извади пистолет и застреля човека.
"Сеокджин! Казах хванат, не застрелят! " Изкрещя се единия.
"Съжалявам, но нямаше как да го стигнем на време. " Каза Сеокджин, прибирайки пистолета.
Чонгкук премиера като чу това име.
"Джин? Това ти ли си? "
Джин се обърна и като видя момчето веднага го притисна в прегрътка.
"Чонгкуки! Боже, колко време мина! Виж се само, толкова си пораснал! "
"А ти не си се променил никак. "
Джин и засмя и го пусна.
"Дочух че се бил тук, но мислех, че Намджун ме баламосва и за това не му вярвах, но ето те!"
Те влезнаха в сградата.
Тогава Джин се обърна.
"Това ли е момчето, което е трябвало да гледаш? "
"Да, името му е Техьонг. "
"Приятно ми се Техьонг, аз съм Сеокджин, но може да ми викаш Джин. " Джин подаде ръката си и той я прие.
Изведнъж на уокитокито (не знам как се пише 😂) се обади някой.
"Съжалявам момчета, но имам работа. Ще се видим някой друг път. " Каза Джин, излизайки.
"Чонгкук? А, ето те! Хайде, че престъпника се ядосва. " Каза Намджун, пращайки Кук до стаята за разпит.
"Къде отива Куки? " Попита Те.
"Ще се върне след малко, а ти ела, донесъл съм ти нова книжка. "
Техьонг се усмихна и последва Намджун.
Чонгкук влезна в стая и видя момче, със свето зелена коса, гледайки надолу.
"Ти си искал да говориш с мен? "
Момчето чу глас и се изправи.
"Аха, значи не са ме излъгали. Много дълго време мина, откакто не сме се виждали. " Каза човека, смееки се.
"Извинете? "
"Не ме ли помниш, Чонгкук. Как толкова бързо ме забрави? Та ние излизахме толкова дълго време. "
Кук се замисли и най-накрая се досети кой е.
"Юнги хьонг?"

YOU ARE READING
He Is Sweet But Psycho/ Vkook
FanfictionКим Техьонг е изпратен в лудницата, защото убил някой. След смърта на човека, той изпадна в лудост и започна да се смее истерично и продължаваше да забива ножа си в мъртвото тяло. Чон Чонгкук е полицай, който бе изпратен да гледа психично болен чов...