He Is Sweet But Psycho/ Vkook

11

Когато се прибраха, Техьонг влезна с трясък в стаята, без да казва нищо.

Чонгкук се почувства гадно, че се беше намесил в техният разговор. Не биваше да се смее.

Той почука на вратата един път.

Няма отговор.

Втори път.

Няма.

Кук не се здържа и отвори вратата.

Той видя Те, увит с одеалото, което Кук се завиваше.

Те беше до терасата и гледаше как децата си играят на площадката.

"Вече ме мразиш, нали? " Попита Те, обръщайки се.

"Не, глупости. Не те мразя. "

"Не се прави, знам че ме мразиш. Всички ме мразят. Защо си мислех, че Хоби е различен? Той е същият като малката му курва. Същият нещастник! Дори си позволява да ми вика, че ме обича! Аз да не съм глупав? Няма да падна толкова ниско! " Те вече беше бесен. Той се одви и почна да бута всичко пред себе си.

"Хей, хей! Успокой се! "

"Да се успокоя! Това не помага! Искам да счупя нещо! "

Чонгкук се опитваше да не избухне в гняв, задето Техьонг му беше счупил подаръка. Той взе Те, хващайки го за краката, понасяйки го навън.

"Посни ме!" Те крещеше право в лявото ухо на други, удряйки го в гърба.

Чонгкук остави Те да го бие, задържайки се да не заплаче от силната болка в гърба.

Той пусна момчето на пода и му даде метален прът.

"Удряй каквото си искаш навън. И без това нещата не ми трябват. "

Те го взе и почна да удря старият монитор, който беше на пластмасов стол.

"Тъп Хоби, тъп Agust D, тъп Джаксън, тъп Бекхьонг! Ааааааххх! " Техьонг продължаваше да крещи с цяло гърло. Това привлече вниманието на няколко хора, който се разхождаха по улицата, обсъждайки ситуацията.

"Какво гледате там, а!? Много забавно!! Гледайте да не дойда да ви го забия в тъпата глава!! Баща ви дейба! "

"Те, моля те, просто млъкни-"

"Да млъкна?! Гледай ги тия там ме зяпат! Много интересно шоу им спретнах, нали?! "

"Те, моля те спри да крещиш! "

"Ти също крещиш! "

"Защото ти го правиш! "

"Ей, я по-тихо там, двойката! Тук се опитваме да гледаме филм! " Обади се един от съседите.

"Да ви го навра и във филма! " Каза Те, показвайки среден пръст.

Съседите не казаха нищо, просто млъкнаха.

"Сега по-добре ли си? " Попита Чонгкук, слагайки ръката си върху рамото на Те.

"Искам да съм сам. " Той махна ръката.

"Добре, кажи ми като огладнееш. "

Чонгкук се качи обратно в къщата.

Той си направи нещо за ядене и пусна телевизора.

Стана 11 вечерта.

Техьонг още беше навън.

Кук се притесни за него и реши да го провери.

Преди обаче да излезне му замириса на пожар, но не идваше отвътре, а отвън.

Чонгкук веднага излезна и видя случилото се.

"АААА!!! "

Техьонг беше запалил дървото, което беше близо до оградата. Не само че дървото беше запалено, но и оградата и тревата. Огъня се свличаше надолу по улицата и стигна чак до площадката. Поне че там нямаше никого.

"АААА! ТРЯБВАШЕ ТИ ДА УМРЕШ, НЕ БАЩА МИ! ЗАЩО ВЪОБЩЕ СЕ СЪГЛАСИХ! "

Те падна на колене и се сви на кълбо.

Чонгкук веднага отиде при него и го прегърна силно.

×❤×