He Is Sweet But Psycho/ Vkook

27

Чонгкук издирваше Техьонг вече от половин час и още него беше намерил.

Огледа къщата навсякъде, даже и на покрива се качи, но не го намери.

Излезе на двора.

Нищо.

Продължи да търси, но не го намери.

"Сега какво ще правя? "

Кук реши да звънне на Намджун, за да види дали е при него.

"Намджун? Случайно Техьонг да е при теб? "

"Да, беше преди малко, но си тръгна. Каза ми, че искал да бъде сам. Нещо станало ли е? "

"Ами.. Аз имах работа и изглежда, че не съм му обръщал много внимание и се ядоса. Тръгна на някъде, ама не зная на къде. "

"Слушай, има три места на който може да е. Първото ми предположение за парка с кучета. Той обожава малки домашни любимци. Второто, може да е в един парк, който не е много далече от района. Вземи автобус 4 и спри след 5 спирки и си там. Третото е, че може да е отишъл при стария си приятел, но не ми се вярва, затова мисля да провериш тези две места. "

"Благодаря ти Намджун! "

"Джуни, с кого говориш? " Чу се друг глас от слушалката.

"С един приятел. Все тая, чао! "

Намджун затвори бързо.

Кук само вдигна рамене и тръгна към парка.

----

Имаше много малки кученца, който подскачаха или лаеха.

Чонгкук не устоя на сладкото кученце, което седна пред него и си подмяташе опашката.

"Оо, не си ли едно сладко куче? Да, ти си! " Кук не наведе и погали животното, почесвайки го за ушите.

"Роки те харесва. " Едно момиче каза и клекна до кучето.

"Горкичкото, седи в приюта от доста време. Заинтересован ли си от осиновяване на куче? Този мъник тук е много игрив и послушен. "

"Всъщност да, мога да взема едно. "

"Супер! Само трябва да подпишеш едни листи и кучето е твое. "

Кук последва жената и отидоха до една стаичка.

"Извинете, но да сте виждали едно много усмихнато момче с черна блуза и гащеризон? "

"Всъщност да, беше тук до преди малко, но си тръгна. Защо? "

"Ами просто той е нещо като 'болен' и аз трябва да го гледам, но той избяга. "