'3'-2

328 31 1
                                        

Техьонг и Хоби тръгнаха към столовата за вечеря.

Докторите ги упътиха към помещението.

С влизането, един от лудите хора почна да тича с ножица и да крещи. Охраната го гонеше и бутна момчетата.

"Еха, наистина са много луди. " Каза Техьонг.

"Бик съм тук много пъти, така че съм свикнал. " Каза Хоби и влезе в столовата.

Наредиха се на опашката и чакаха хората да минат с храната.

Двамата си взеха храната и седнаха на една маса, която беше свободна.

"Колко пъти си бил тук? " Попита Те.

"Това ми е осмия път. Най-много аз съм бил тук от всички в тази сграда. Даже съм убивал хора тук, но само двама от тях ме помолиха да ги убия, защото не издържаха. Все се оплакваха за живота и тем подобни простотии. "

Техьонг кимна. Не се и учуди, че Хоби каза тези неща. Знаеше отлично на какво е способен.

Няколко мъже се смяха от отсрещната маса и се замеряха с храна.

"Може ли малко по-тихо моля? " Помоли Техьонг.

"Не! " Отговори един от тях и го замери с някаква слива.

Те се обърна и взе вилицата от масата, на която седеше.

"Или ще млъкнете.."

"Или какво дребосък, ще ни набиеш ли? " Почнаха да се смеят всички.

"Не, просто ще направя така. " Каза Техьонг и заби вилицата в крака на мъжа.

Той извика от болка, а Те се смееше.

Той я заби на по-дълбоко и направо потъна в крака му.

"Спрете веднага! " Извика се охраната и дръпна Те от мъжа.

Охраната хвана ръцете му и го тресна в масата.

Те се опита да се измъкне, затова захапа мъжа за ръката.

Той изтърпя болката и извади някакъв наморник, и го сложи на устата му.

Вдигна го от масата и го заведе на някъде.

He Is Sweet But Psycho/ VkookOù les histoires vivent. Découvrez maintenant