42-2

337 36 5
                                        

Техьонг се излежаваше на дивана, с лаптоп на скута му и гледаше серияла си.

Изгледа поне 10 епизода и когато реши да си пусне следващия, телефона звънна.

"Куки~ ти реши да ми звъннеш? ~"

"Те, нали ти казах, че ще ти дам лаптопа след като свърша работа? Защо го взе? "

"Лаптоп ли? Аз не знам такова нещо да съществува-" Преди да довърши, началната песен на серияла почна.

Те се изсмя неловко и спря на пауза.

"Да, чувам. Искам да дойдеш и да ми го дадеш. "

"Аз нямам превозно средство. "

"Пеша."

"Да бе! Това е един километър път, няма да стане! Ела и си го вземи, ако може да го вземеш от ръцете ми! "

"Ще дойдеш с лаптопа, или ще започваш игрите на глада в отсрещния парк. И гледай да не го запалиш пак, защото няма да плащам аз. "

"Да, да! Жал те е да ме оставиш сам! "

"Какво мислиш, че правя сега? "

"Добре! Ще ти го дам, но при едно условие. "

"Което е? "

Те се досмихна.

He Is Sweet But Psycho/ VkookWhere stories live. Discover now