Джимин: Юнги, моля те ела.
Джимин: Страх ме е сам.
Джимин: Моля те отговори.
Джимин: Липсваш ми.
Seen
Юнги погледна съобщенията и веднага остави телефона на масата.
"Ей, D. Говорехме си и.... Липсва ни Техьонг. Знам какво ще кажеш, но поне ме излушай. Когато той се появи, не съм виждал Хоби толкова щастлив. Беше старият Хоби, който бе изгубен. И знам, че Техьонг се е променил доста, но вярвам че стария е още тук. Когато Хоби ми каза, че е видял Техьонг за първи път от 1 години се почувствах толкова щастлив, че може той да се върне и да сложи пак красивата и детска усмивка на Хоби. Но се оказа, че Те му бил забил нож в рамото и казваше лъжи, който го нараниха доста. " Каза Бекхьонг, ставайки от мястото си.
"Аз го накарах да му каже тези неща. " Призна си Юнги и отпи от бирата.
"Моля? Но защо? Знаеше, че Хоби е щастлив нали? Искаше да си отмъстиш, задето ти каза истината в очите ли?! Мислех, че не си толкова лош, но ето че грешах!не мога да повярвам, как може да направиш такова нещо?! "
"Защото той го заслужава! "
"Какво, да страда? "
"Не! Просто ревнувах! Ето, доволен ли си?! " Изкрещя се Юнги и тресна ченчетата в земята, хващайки си косата.
Бек само го гледаше и се ядосваше повече.
"Ревнуваш а? Стига се залъгва. Защо не отидеш при доведеният си брат? "
"Ти пък откъде-"
"Хоби ми каза. Също така знам какво стана и вчера. Защо го остави сам? Той ти се молеше на колене, а ти просто си тръгна! "
Юнги не се сдържа и фрасна Бек с носа.
Той падна и Юнги продължаваше да му бие тукати.
Накрая се успокой и спря.
"Улекна ли ти? "
"Млъквай! "
Юнги се изправи и взе нещата си.
"Отиваш при него ли? "
Той не отговори, само излезе през вратата.
YOU ARE READING
He Is Sweet But Psycho/ Vkook
FanfictionКим Техьонг е изпратен в лудницата, защото убил някой. След смърта на човека, той изпадна в лудост и започна да се смее истерично и продължаваше да забива ножа си в мъртвото тяло. Чон Чонгкук е полицай, който бе изпратен да гледа психично болен чов...
