He Is Sweet But Psycho/ Vkook

-4-

Чонгкук седеше пред стаята, в която остави Юнги и Джимин вътре. Той не можеше да повярва, че никакъв шум не се чуваше. Кук си помисли, че стаята, не къщата ще избухне.

"Джимин, моля те обърни се... " Юнги седеше на леглото, гледайки обърнатото момче, което седеше на въртящ стол.

Чим продължи да мълчи.

"Няма да си тръгна ако не се обърнеш и не говориш с мен! Защо ме мразиш толкова? Какво съм ти направил? "

"Съществуваш." Каза кратко и точно Джимин, обръщайки се към него, гледайки право в очите.

"Слушай, просто искам да се разбираме. Поне ми обърни внимание, все пак ще живеем заедно и трябва да имаме комуникация. Родителите ни искат да сме като братя, семейство. Джимин, искам да-"

"Много искаш! Никога няма да си ми брат! Чакай само да завърша, ще се махна от тук и ще живея с Чонгкук и никога няма да се върна! Ще сме щастливи заедно и ако ми попречиш да постигна мечтата си, обещавам ти, ще направя живота ти ад! Само почакай, когато полицията разбере с какво се занимаваш, убиец такъв! " Джимин побесня и излезна с трясък, оставяйки Юнги сам в стаята му.

"Чим, какво стана? " Попита Кук.

"Не искам да бъда нищо с този, дори не знам как да го наричам вече! Нека избягаме, само ти и аз. Ще взема старата кола да майка ми и ще живеем заедно-"

"Джимин, ти слушаш ли се? Не мога да избягам, още съм на 15! Къде мога да отида, дори още не съм завършил!? "

"Не ме интересува, искам просто да съм далеч от всичко и да бъда само с теб. "

"Джимин, не мога да го направя. И аз искам да избягам, но нямам нужното, за да го направя. Чим, искам просто да бъдеш щастлив-"

"Но това, което искам ме прави-"

"Ще те направи още по-тъжен! Знаеш ли какво ще стане, ако избягаме!? Родителите ни ще се побъркват от притеснение! Ще викат полиция, ще ни обявят за издирване и като не ни намерят, ще ни обявят за мъртви! "

Чувайки това, Джимин почна да плаче. Знаеше, че това е вярно, но искаше да се разкара от всичко. Искаше само Чонгкук, искаше приятелят му, искаше любовта на живота му да е до него.

"Джимин, трябва да вървя. Ще ти пиша, като се прибера. " Кук се доближи и прегърна Чим. Той целуна челото му и го полали по главата.

Джимин не каза нищо, само остави малкия да си тръгне.

На излизане, Чонгкук беше спрян от идващия Юнги, който беше пред вратата.

"Ето телефонният ми номер. Ще ти пиша. Искам да говорим за нещо. " Каза Юнги, подавайки листчето.

Кук го взе и Юнги се мръдна от вратата, за да може да излезе.

×🧡×

Дойде ми нещо музата! 😂

Съжелявам, ако има грешки. ❤🧡💛💚💙💜