He Is Sweet But Psycho/ Vkook

20

Джимин получи съобщение.

Непознат: Пред вас съм. Отвори.

Джимин беше объркан, но отвори входната врата и видя Юнги, който държеше нещо.

"Какво правиш тук? "

"Дойдох да се извиня по-добре. "

"Няма за какво да се-"

Юнги не по слуша, просто влезе и седна ма дивана.

Джимин направи същото.

"Обичаш ли още Чонгкук? "

Чим не каза нищо.

"Отговори ми. "

"Не-"

"Лъжеш."

"Не е вярно! Аз не харесвам никого! "

"Харесвам е едно, обичам е друго. "

"Казах ти, не го обичам-"

"Защо се лъжеш? "

Чим изфуча.

"Ти дойде да ме дразниш нали? "

Юнги поклати глава  и остави една торба на масата.

"Това е за теб. Нещо, което трябваше да ти дам много отдавна. "

Джимин взе торбата и надникна в нея.

"Ю-юнги, какво в това? "

Юнги продължи да мълчи.

"Кажи ми! Какво е това!? Защо ми го даваш?! "

Джимин се разплака и му скочи, хващайки го на яката.

Юнги продължаваше да седи със същата физиономия.

"Отговори ми! "

"Това нещо го остави майка ти. Не е обида, просто го остави преди да замине. "

Чим се разплака още повече и падна на пода, скривайки си лицето в ръцете.

"З-защо!? Тя ми каза, че ще се върне! "

Чим продължаваше да крещи, а сълзите му се стичаха по килима.

Юнги не издържа и той проплака.

Джимин чу това е вдигна поглед.

Видя Юнги, целия червен, а от очите му се стичаха сълзи. "

"Баща ми също. "

Джимин го прегърна и скри лицето си в гърдите му.