He Is Sweet But Psycho/ Vkook

48-2

"Куки наистина, добре ли си? Лежиш на това легло от вече два дни, а утре си на работа. "

"Обичам те. "

"О? И аз, но това не променя факта, че ти взе още лежиш на това легло. "

"Ще умра ако лежа още дълго и няма да е проблем. "

"Какви простотии говориш? Да нямаш температура? " Техьонг седна до него и сложи ръката си на челото му. После го целуна по главата. "Нямаш. Явно полудяваш. Ще викна лекар или по-добре психиатър, но не моя, защото ще те подлуди повече. "

"Нямам нужда от това. Аз... "

"Ти? "

Чонгкук почна да се смее.

"Защо се смееш? Не ми казвай, че и ти вече си здал умствения си багаж? "

"Ти наистина си много наивен! "Кук започна да се смее още повече.

Те беше объркан, докато не се досети за какво става на въпрос.

" Значи през цялото време се правеше на бързо изоставащ, само за да ми го върнеш? "

"Да! "

На Техьонг въобще не му беше смешно. Той седна върху корема му и почна да го натиска.

"Аа! Това боли! "

"Ще боли, след като само ме караше да се притеснявам за психическото ти здраве! Та ти се държеше по-зле и от мен, а това наистина не е добре. Ти си едно просто шибано копеле нали знаеш? "

"И аз те обичам. "

"Аз пък те мразя! " Каза Те и не позволи на Кук да го целуне. Избута го от себе си и тръгна на някъде.

Кук го последва.

"Чакай! Не се сърди! Просто исках да се пошегувам!"

"Майната ти! " Извика се отвън Техьонг. "Надявам се на работа някой да ти застреля патката! "

"Стига де, ще ти се реванширам! "

Техьонг се спря на едно место и се върна.

Влезе в стаята и застана пред Кук.

"Да, може да ми се реваншираш, ако....

"Ей Чонгкук, ще ме заместиш ли? Имам да разследвам един случай, но трябва да свърша една друга работа. " Попита Джин.

"Н-не, няма проблем. " Каза Чонгкук.

"Благодаря! О, довел си и Техьонг с теб? "