"Дори не се познавам вече, когато стане въпрос за белите изписани и празни листи, които крия и все още пазя под възглавницата си. Тази вечер се замислих за всички приказни светове, които съм създала, и когато погледнах назад, не повярвах, че съм била аз. Трябва да е било някоя друга. Аз не мога да пиша, колкото и да ми се иска. Кое е това момиче, от чиито пръсти е капело поезия? Какво е станало с него, че да забрави как да танцува с думите? Защо се е променило толкова много, че сега не може и да погледне книга от болката при мисълта, че мастилото ще се разтече по кожата му и ще го отрови? Кой му е отнел всичко, в което е вярвалo, и кой го е оставил така... безстрастно?"
ESTÁS LEYENDO
Pieces of you and me
PoesíaРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
