"Не знам какво да мисля още
за момчешката ти недодяланост
и мъжката ти душа,
за тъмнината в очите ти
и светлината иззад тях.
Не знам какво да мисля
за силата на ръцете ти
и крехкостта на усмивката ти,
за палавите ти пръсти
и сериозния поглед.
Не знам какво да мисля
за мекотата на сърцето ти
и загрубялата ти кожа,
за острия ти език
и деликатното ти докосване.
Не съм те разгадала още,
за да твърдя, че те познавам
или че разбирам характера ти;
нито пък за да твърдя,
че съм способна да те обикна.
Все още си толкова далече от мен
и аз съвсем не съм си пробила път до теб,
не съм те видяла уплашен
и не съм попивала сълзите ти,
не съм те намирала, скрит в мен.
Твърде рано е още
и аз за никъде не бързам.
Тишината помежду ни е приятна,
спокойно ми е отвътре
и близко си ми ти.
Страхове са надвиснали над главата ми,
но мен не ме е страх.
Болката винаги е само временна,
а времето е относително
и пространството помежду ни е илюзия.
Как е възможно, питам се,
да ти се доверявам така лесно
и да съм спокойна като насън,
щом не знам почти нищо за теб,
а съм готова да те обикна?"
BẠN ĐANG ĐỌC
Pieces of you and me
Thơ caРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
