"В мен има някаква болка
неотшумяла
и(ли)
неотшумяваща.
Вечно ме боли
и не ме преболява,
не се изчерпва,
не спира.
Времето не лекува,
а само я подновява,
възражда я
и разкъсва раните,
грижливо зашити,
прави нови белези,
а не заличава старите.
Опитвам се да намеря
любов и мир
на всяко любимо място,
при всеки любим човек,
но се губя само аз,
скитам се като прокажена
в опустялото си сърце,
а никой никъде не ме чака на края на деня.
Нямам дом,
нямам скъпи,
нямам душа;
нищо не ми е останало вече,
да губя не зная,
забравила съм какво е
да имаш какво да загубиш.
Само болката ми е останала,
щом не мога да разгранича
любовта от жестокостта
на тези, които най-дълбоко съм допуснала
до тайните дебри на съществото си.
Слушам другите
как се обича,
как обичат,
как ги обичат.
Попивам всяка дума,
мечтая тайно нощем,
протягам ръце към луната
и галя фантоми.
Щастието е толкова крехко,
а аз май никога не съм го имала.
Знам ли изобщо какво е?
Намирала ли съм любовта?
Била ли съм и за миг обичана?
Живяла ли съм изобщо,
щом животът нищо не значи
без любов?
Живяла ли съм?
Живея ли?
Или пък може би
ничия любов не е достатъчна
да запълни бездната в душата
на един творец?"
STAI LEGGENDO
Pieces of you and me
PoesiaРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
