"И завинаги ще помня как се криех измежду рафтовете на онази библиотека, скришно гледайки те, докато се опитвах да скрия чувствата си към теб измежду страниците на някоя книга. Но ти ме намери, взе я от ръцете ми, скъса листите й един по един и открадна любовта ми. Сега не мога да пиша, не мога да обичам. Завинаги останах в онази библиотека, но те заключих със себе си, и ти да не можеш да избягаш от мен. Крием се и двамата като деца, гоним се, а никога не се настигаме. А любовта е навсякъде във въздуха, задушава ни. И все ни е тясно, все сме си близки, макар и отдавна далечни. Ти си искаш сърцето, аз си искам вдъхновението... Ограбихме си душите, но така и не успяхме да разберем какво е да се обичаме по едно и също време. Предполагам, че като деца и двамата сме били добри в играта на криеница."
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".