98.

45 1 2
                                    

"През изминалите две години не преставах да си задавам въпроси. Ти си беше тръгнал, без да ми дадеш отговори, а аз така и не хукнах след теб. Толкова много пъти те виждах в съня си и все се питах защо между нас не се получи. Ако две сърца се обичат толкова лудо, тогава как е възможно нещо да ги раздели? Защо? 

Имаше хиляди отражения, в които можех да намеря фрагменти от истината, но тя никога не беше пълна. Мина дълго време, но ги подредих всички, едно по едно ги събрах. Оказа се, че е трябвало да те загубя, защото ако бях избрала да остана, щях да се примиря с нещо по-малко и неравнозначно на себе си. Ако съдбата не ни беше разделила, щях да се напасна към теб само за да те имам. Добре че обстоятелствата ни разделиха, защото ако трябваше ние да се разделим един от друг, то щяхме да се разпокъсаме на части и да вземем повече от другия със себе си, отколкото от самите нас.

Сърцето ми изгоря и се превърна в отломка, но аз стоя с все така вдигната глава. Хората минават покрай мен и ми се възхищават, защото изкуството не е създадено, за да е красиво, а за да въздейства. Аз съм изкуство, моя изгубена любов, ала ти не си творец. И никога няма да бъдеш.

Знам колко е трудно да намериш любов на този свят, но още по-трудно е да се примириш с любовта на човек, който няма силата да понесе тежестта на душата ти. Винаги имаш избор дали да се отдадеш на някого, но ако съдбата ти го отнеме, то знай, че той не е бил за теб. 

Не бяхме един за друг, признавам. Обичахме се истински, но един за друг бяхме фалшиви. А в любовта по-голям фалш от лъжите, които сам на себе си шептиш нощем, няма. Опиташ ли се да се примириш с половин-любов, тя те поглъща целия, променя те. След време поглеждаш в счупеното огледало и виждаш само сянка. За да се върнеш при себе си, трябва да изминеш целия този път обратно, който си пропътувал към сърцето на другия. Трябва да измиеш нозете си със сълзите му, да попиеш кръвта си с дрехите му. Трябва да вземеш обратно любовта, която си му дал, и едва тогава да продължиш напред.

Сега знам, че те срещнах, за да се променя и да стана по-добра версия на себе си. Знам, че не любовта ти, а омразата ти ме промени. Съвсем друг човек съм вече. Загърбих те, защото трябва да останеш зад мен, а аз - да намеря по-благонадежден път.

Но това не означава, че е спряло да ме боли. Не... Разбира се, че не..."

Pieces of you and meWhere stories live. Discover now