"И след тебе помня само,
че те сънувах всяка нощ и се събуждах,
изгаряща отвътре и опиянена от тъга.
А сега съм все още сънена,
все още с рошавата коса
и с широка усмивка върху устните,
които ти така и не целуна.
Но не теб сънувах тази нощ, не...
За първи път заспах с мисълта
не за теб, страннико, не...
А за първи път сънувах някой друг.
И, кажи ми, ако знаеше,
щеше ли да заспиш спокойно тази нощ?
Или пък щеше да будуваш,
притиснал длан към очите си
и молещ се на Бог да си ме върне при теб?
Щеше ли да й пожелаеш лека нощ
или щеше поплачеш в тъмното
за всички сънища, които пропиля?"
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
