"Прекланям се на малките момичета,
които всеки сравнява с Малечка Палечка
и подценява силите им,
и се опитва да пречупи духа им,
но и които се борят не, не като мъже,
те се борят болезнено по женски,
падат безмълвно и си ожулват коленете,
ко след това се изправят с гордо вдигнати глави.
Техните сърца са изпълнени с достойнство
и макар те да се надигат на пръсти,
за да достигнат най-горния шкаф,
никога не се оплакват и не търсят чужда помощ.
Те са също толкова уверени и без високи токчета
и пияни ходят в права линия,
ранени се усмихват най-широко,
плачещи не се облягат на ничия рамо,
а хапят възглавницата до болка.
Познавам и аз една Малечка Палечка
и й се прекланям за силата и смелостта,
защото често тя не просто си играе с огъня
и си пада по големи момчета,
а се влюбва в най-сърдитите и плашещи мъже,
води ги на разходка из душата си и им показва сърцето си
в замяна на клетвата им да не виждат никоя друга насън.
Тя се влюбва в звяра и не цели да го опитоми,
не търси диамантите, скрити в замъка му,
не желае той да я пази от враговете, тя и сама може,
не се отказва лесно, а се бори до край.
Прекланям й се, задето
може да накара и звяра да говори учтиво,
да подарява букети и да пада на колене,
да лети свободен със нея в необятната синева
и да не брои падащите листа на розата,
а да брои туптенията на сърцето си,
когато е около нея.
Защото тя е просто една Малечка Палечка,
но обича със сърце, пълно със мечти и преливащо от любов,
обича по-добре от всяка друга,
която се е плашила от звяра."
JE LEEST
Pieces of you and me
PoëzieРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
