Проба-грешка
"Искам да се върна в старите дни,
когато пиехме гадно кафе,
но пък с правилните хора;
когато се тревожехме за големите мечти
и за мястото си в света,
а не оценявахме разговорите
в онази стара закусвалня,
смеха и истинското приятелство.
Искам да се върна в старите дни,
когато знаех, че трябва да те чакам
да дойдеш при мен. Да, точно ти.
Знаех, че другите не бяха за мен,
че най-доброто още не се беше появило,
че нямаше смисъл да търся,
защото ти сам щеше да ме намериш.
Искам да се върна в старите дни,
когато двамата с теб се намерихме
и се обикнахме сякаш насън,
и макар да се нямахме,
пак искам да се върна.
Да си те усетя само още веднъж,
да си те нямам отново,
но пък да си те имам за последно поне;
защото знам, че ако върнем часовника
с една година назад във времето,
ти пак щеше да ме изпиеш на екс,
без да си поемаш дъх дори,
а аз щях да те опаря по същия начин.
Добре знам колко болеше,
но искам само за миг да се върна,
да си бъде същото пак,
но да го развалим по различен начин.
Защо не пробваме още веднъж,
а след това пак ще си тръгнем,
всеки ще търси щастието си,
ще скита в чужди сърца
и ще изрича чужди имена,
но накрая пак ще се върнем
и така отново и отново, до без край...
Докато не намерим начин да бъдем."
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
