94.

54 4 2
                                    

"Една жена наскоро ми каза:
"Трябва ти истински мъж -
да те съблича вечер,
да те облича сутрин;
да ти носи тежките товари,
и тебе на гръб да носи
без значение дали ти е добре или зле,
без значение дали искаш или не;
все до теб да е,
да си знае мястото в живота ти
и дори като те няма,
пак да ти пази твоето до себе си;
да е твърд като думата си,
непоклатим като стогодишен дъб,
да знае наизуст пътя до сърцето ти,
да може да ти цитира всяка твоя дума,
казана в късните часове,
в които дори името си забравяш;
да те брани от другите,
но и от себе си дори,
и от теб самата да те брани;
да знае кога какво си мислиш,
кога какво чувстваш,
кога какво желаеш;
да те разчита като отворена книга,
а по кожата ти да пипа,
все едно там е написана не друга,
а Браиловата азбука;
да те познава от някой предишен живот,
да знае, че и там те е обичал,
да те помни все така засмяна;
да запалва огъня в теб
без запалка, без кибрит,
само с голи ръце и храбро сърце,
но и да те топли в студеното,
да не те оставя да трепериш сама,
а да те пази от собствените ти бури,
да знае кога сърцето ти се вледенява
и преди това да го стопля с мили думи,
но дори да закъснее, да се досети,
че само трябва да го стисне в шепи
и да бъде търпелив;
да може да чака,
да не бърза,
и никога да не те пришпорва,
а да върви с теб наравно;
да те обича всякаква -
и добра, и лоша,
и с усмихнати очи, и със сърдити устни,
и с нежна, и груба,
и уверена, и сломена,
и огън, и лед,
и ангел, и грешница.
Но най-вече ти трябва мъж,
който да те накара да повярваш,
когато не ти се вярва в света,
когато и в себе си не можеш да повярваш,
когато в нищичко не вярваш;
трябва ти мъж,
който да има вяра в теб
и въпреки всичко да знае,
че от него ти нужда нямаш."

Pieces of you and meحيث تعيش القصص. اكتشف الآن