"Трябва да се радвам, че вече не изгарям в огъня на любовта ми по теб, че не те сънувам и че не изричам името ти по погрешка. Трябва да пея, да скачам, да танцувам, да викам... А аз съм тиха и времето сякаш е спряло. Не знам къде съм, не знам къде принадлежа, не знам какво да правя. Чудя се какво да търся, кой да обичам. Въртя се и заблудено гоня опашката си. Не те търся вече, но и не търся себе си. Страстта ми е някъде на дъното на счупена чаша, а аз стъпвам с боси нозе върху й. Дните летят, а аз виждам едно и също, чувам едни и същи думи, не разбирам нищо. Чакам, ала какво?"
VOCÊ ESTÁ LENDO
Pieces of you and me
PoesiaРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
