"След една година тази нощ слушам същата онази песен, чийто текст крещях с пълно гърло, след като с теб за първи път се докоснахме. Тогава подскачах в унисон с ритъма, но не разбирах значението зад думите. Тогава не знаех какво ме очакваше отвъд тях. Сега си я пускам отново и спомените ме засмукват обратно през дългия път на тези дванадесет месеца. За миг пред очите ми се появяваш ти от последния път, в който те видях. Чувам последните ти думи за мен, а след това и онези преди тях, докато не стигна до първите. Усещам те на езика си; ароматът ти е лек, но дишането ми е тежко. Допирът ти се завръща по тялото ми, а ти влизаш под кожата ми, без да си поискал разрешение.
И пак... Виждам те всеки път с онези плувнали в любов очи, с онези усмихнати устни, с онази блажена радост на лицето. А после те виждам как се отдалечаваш паралелно от мен и се приближаваш към нея. Чувам всичките ти среднощни разговори с приятелите ти, чувам дори тихите ти ридания, които само възглавницата ти е заглушила. Но после чувам и как й говориш за мен, как не усещам вече обожание в гласа ти. Докосвам те още веднъж, радвам ти се. А след това виждам как тя те докосва, а ти се дърпаш като опарен, защото всяка чужда любов след моята ще те гори като течен восък.
Вече не подскачам на песента, защото я слушах хиляди пъти и ритъмът й вече не е толкова примамлив за мен. Но сега разбирам текста и думите в него се преплитат с тези от моята история за теб. Разбирам колко много научих, докато слушах тази песен, едва сега, когато ме връща към теб като с магия.
Само дето отмина една година и ние двамата с теб вече не сме същите. Нищо не е същото и никога повече няма да бъде. Но песента продължава да върви, защото времето не спира дори и за нас, които си бяхме просто временни."
BINABASA MO ANG
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
