"Понякога все още си мисля,
че не всичко е изгубено
и че мога пак да протегна ръка
и да те докосна с думите си,
да те облека в любовта си.
Например когато се смееш с мен
и се грижиш за всичките ми слабости,
когато ми отваряш вратата
и ме питаш въпроси,
чийто отговор знаеш добре,
просто за да поговориш с мен.
Например когато се погледнем в синхрон,
сякаш като по време сверени,
когато спорим за малките неща
и ги превръщаме в големи проблеми,
когато усмивката ти се слива с моята.
Понякога вярвам, че още е възможно
да те имам само за себе си
и да ти позволя да ме преоткриеш.
Понякога мисля, че този свят
е изтъкан от собственото ми въображение.
Но после усмивката ти изчезва
и спираш да говориш, замълчаваш,
възбудата ти спада и ти просто знаеш,
че е време да се завърнеш при нея,
където ти е мястото,
но не и където принадлежиш.
Тогава зная, че малката ни илюзия
е свършила безвъзвратно
и че двамата с теб не сме родени под щастлива звезда.
Зная, че сме отровили нещо толкова чисто и невинно в стремежа си да обичаме.
Но зная и друго, разбира се -
всеки път ти отново се връщаш при мен,
изцеден от живота и радостта,
защото както винаги не си успял да заличиш спомените с целувки.
Зная, че пак ще дойдеш и ще подържиш ръката ми за малко,
че ще се вгледаш в очите ми и ще видиш
колко много ме обичаш.
Не ми липсваш, повярвай.
Не те търся вече във всеки шепот на вятъра.
Забравила съм отдавна колко е хубаво
да се нося по вълните на любовта ти.
Недей да идваш, повтарям ти винаги,
но ти винаги се завръщаш.
А колко не те искам само..."
VOUS LISEZ
Pieces of you and me
PoésieРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
