"Не мога да се примиря, майко,
когато един мъж държи тон на една жена,
независимо дали това е тя или аз,
независимо дали това си ти или друга;
не мога да се примиря, майко,
и душата ми се свива,
и нещо застава на гърдите ми,
гърлото ми се свива
и ръцете ми затреперват
- от страх не, а от гняв.
Как смее той? Как?
Не мога да се примиря, майко,
никога не съм можела,
никога няма да мога.
Сълзи не капят от очите ми
и това е единственото,
по което можеш да познаеш,
че съм свикнала да слушам такива неща,
но всъщност никога няма да свикна,
никога няма да се примиря.
Дива съм, майко,
дива и непокорна,
с непримиримо сърце
и ледена усмивка,
дива съм и непокорна.
Трудно мога да обичам, майко,
и не мога да прощавам,
крехка е душата ми,
ала никой не може да знае.
И знам, болно ти е,
задето пред никого не заставам кротко,
на никого не мълча
и пред нищо не се спирам;
че не съм за всеки родена
и че никой не може да ме опитоми.
Студена съм, майко,
студена и нестопляема,
ала такава си ме родила,
такава ме е татко направил."
VOCÊ ESTÁ LENDO
Pieces of you and me
PoesiaРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
