"И никога няма да забравя как ме погледна, когато всичко вече беше свършило, но не и забравено. Двамата с теб бяхме преминали през времето, през разстоянието, и най-вече през болката, но въпреки това в очите ти още се четеше онова тихо, но крещящо удивление. Погледът ми ми казваше без думи, че съм красива, че ме искаш, че не можеш да повярваш колко лесно съм се изплъзнала между пръстите ти. Очите ти ми нашепнаха, че макар и след всичко, което се случи, аз все още съм единствената в сърцето ти. Все още ме обичаш, но понякога и всичката любов на света не може да върне първичната и невинна нужда от близост, ако тя дори веднъж някога преди е била нарушена."
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
