"Само остани" би ми прошепнал година по-рано с буца в гърлото си и зачервени очи. Ако знаеше какво ни предстоеше и колко щеше да те боли, нямаше да се колебаеш, а щеше да хванеш уверено ръката ми и да не ме пуснеш. Ако знаеше, че пътищата ни трябваше да се разделят, щеше да ме целунеш по челото и да ми усмихнеш, да ми пуснеш онази твоя любима песен и заедно с мелодията да припяваш "мило мое момиче". "Само остани" би ме помолил, неспособен да се помириш с мисълта, че ще ме загубиш. И в теб нямаше да има съмнение, че можеш да ме пуснеш и да продължиш без мен. Защото когато аз бях готова да остана до теб, бях готова да те пазя от ударите на живота. А виж ме сега, превърнах се в най-голямата ти болка само защото ти не събра смелост да поискаш от мен да остана."
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
