Pieces of you and me

92.

"Дълго ще те търся по дъното на чашата, ще те изплаквам всяка нощ и ще разказвам за теб на възглавницата. Ще си представям, че си с мен в леглото, че ръцете ти ме обгръщат и силно стискат, до посиняване почти. Ще си повтарям, че те е страх да не ме изгубиш измежду чаршафите, когато играем на криеница. А тайно ще се надявам през цялото време да ме намериш... просто да ме намериш.

Няма да ми е лесно, знам. И пак ще боли, и пак ще коленича, докато коленете ми не се изтъркат по пода. Ще се влача през сълзи по килима, ще опирам чело в земята и пак, и пак ще докосвам местата, на които са били твоите ръцете. Ще шептя, че те обичам, докато тишината на нощта не ти предаде думите ми. Ще ти пращам въздушни целувки по звездите, ще ти чертая пътя по тях до мен.

Твърде наскоро ми беше разбито сърцето, твърде пресни бяха раните ми още, когато те срещнах. Не се бях излекувала напълно, а полетях с главата надолу към нова пропаст. Но ако не си рискувал за любовта, то тогава живял ли си наистина?

Трудно ще ми е, знам. Може би и на теб не ти е лесно, а може би вече ме забравяш. Не знам какво ти е на сърцето, не знам какво ти е на душата. Животът е твърде кратък, за да знае човек дали съществува, но няколко часа с теб ми бяха достатъчни, за да събера всичката сила на света да те изплача без право на почивка.

Нощем ще плача и ще падам насън в ръцете ни, но на сутринта ще се събуждам с подпухнали от плач очи и ще измивам тъгата от тях. Чаршафите ще ухаят на теб, но аз ще тръгна в ранното утро със собствения си аромат. Няма да те взема с мен, обещавам. Там ще седиш, в леглото, и ще ме чакаш да се върна при теб.

Ще се уча наново как се усмихва истински, когато не знаеш дори как се живее. Ще намеря себе си във всички стари дрехи, ще се облека в ритъма и ще съблека грижите от раменете си. Ще танцувам с непознатото и ще пея с вятъра на промяната, ще изпиша всяка минута с теб, а след това ще те прибера някъде на сигурно и ще те скрия дори от себе си. Няма да запомня къде съм оставила ключа от сърцето ти, заклевам се.

Ще обърна всеки час като страница, ще разпилея красотата си по всяка пора и ще разлея кафето си върху нозете. Няма да знам къде отивам, но ще надигна брадичка и ще оставя краката си да ме отведат до новия път. Ще се преструвам, че зная как се забравя човек, който никога не си имал шанса да обичаш, и ще се преструвам, че зная кой е изтрил червилото по устнте ми. Ще се преструвам, че помня чужди имена, но никога няма да се крия в сенките и плитчините.

Може би не знам много за теб, но поне научих колко сила се крие в това да си легнеш късно, измъчена от мисли и чувства, уморена от суровата истина и без мерак за лъжи, и да се събудиш рано сутрин бодра, пеейки песента на птиците и приготвяйки закуска за тези, които обичаш. Може би не знам какво е да имаш възможността да обичаш, но знам какво е да имаш смелостта да го направиш въпреки това.

Все пак между самодивата нощем и слънчевото момиче сутрин има един живот разлика... а всъщност само няколко часа."