Pieces of you and me

52.

"Днес за първи път от цяла една година докоснах ръката ти, припомних си топлината на кожата ти и чувството на пръстите ти. Днес за първи път от цяла една година усетих онази огромна празнина в душта си и както първия път, в нея затуптя болката от неизживяното. Вече разбирам защо бях толкова уплашена, когато ме докосна преди година - защото душите ни са се срещали и друг път, в някое различно време, някъде далеч оттук. Знам това, убедена съм заради сигурността, която изпитвах около теб - сякаш бях срещнала някой, който вече познавах и на който вече можех да се доверя. Вече те обичах още преди да беше заслужил любовта ми.

Всичко е наред, страннико, аз също се отказах, разбрах защо не се получи, защо така и не успяхме да се влюбим докрай. Така беше най-добре. Знам и защо изгубих вдъхновението си. Проумях всяка сълза и всяка усмивка, породена от теб.

Бъди щастлив, това ти пожелавам и само за това имам сила. Скоро ще се срещнем пак, знам това добре. Душите ни ще се познаят и в някой друг живот и двамата отново ще се обикнем като преди. Но дотогава...

Пускам те. Върви по своя път и не се обръщай назад. Намери покой за съществото си. И не бързай да ме видиш отново. Аз вървя по своя път. И някой ден, напълно неочаквано, ще те срещна пак и ще те позная мигновено заради кухата празнина в мен, която няма да запълниш, но която аз ще отворя за теб, за да те вместя вътре в себе си за още един живот, преди да те пусна отново."

- сродните души се разделят едва след като бурята в сърцата им е отминала. (23)