Pieces of you and me

76.

"Седни.
Нека изпием по още една чаша кафе,
преди да си си тръгнал завинаги.
Не прекрачвай прага още,
не ми обръщай гръб, любими,
не ме забравяй.

Седни.
Не ме наричай по име,
дълбоко в себе си аз ще се престоря,
че си събрал смелостта за това;
и дълбоко в себе си ще ти простя,
задето така и не успя да ме задържиш.
Не ме забравяй за още ден, два...

Седни.
Опитай отново от вкуса на любовта ми,
вдъхни си от парфюма ми,
запомни го завинаги,
макар аз все да го сменям...
също като настроенията си.
Обещай ми (всичко)
да не ме забравяш.

Седни.
Вземи ръцете ми в своите
пак както някога (помниш ли?).
Погали ме. Стопли ме, без да те моля.
Изгори ме, без да очаквам.
Но недей да ме забравяш.

Седни.
Дай ми нещо за спомен,
не си тръгвай като непознат.
Недей ме залъгва,
че никога не си ме обичал,
че никога не си ме пожелавал.
Не ме забравяй още за малко.

Седни.
Позволи ми да се заблудя,
че някога била съм твоя,
че някога можел си да ме имаш.
Не забравяй нас, не забравяй мен.

Седни.
Знам, че вятърът на промяната
отдавна е задухал свирепо.
Знам, че дъждът от неизплаканите сълзи
отдавна вали върху ни.
Всичко знам, без думи знам.
Но недей си тръгва още,
остани само за още една чаша кафе,
макар сърцето да се свива жестоко
и до последно да боли.
Недей си тръгва още,
защото веднъж излезеш ли през вратата,
ще ти се прииска да се върнеш,
а път назад вече няма да има,
и ще се скиташ при други,
ще ги обичаш уж наистина,
а нощем ще сънуваш само мен;
ще проклинаш себе си и всеки ден,
който си пропял от глупост.
И знам, трудно ще ми е и на мен,
задето не съм като всички останали
и няма да те чакам да се върнеш,
няма да оставя вратата широко отворена
и няма да те чакам с топла вечеря,
а вместо това отдавна ще съм подпалила
и къщата, и спомените си за теб,
ще съм те изгорила, без да ми мигне окото,
без да ми трепнат ръцете;
ще съм избягала и ще съм се върнала при себе си,
ще съм окрала сърцето ти от любовта си.

Болно ми е, знам,
но ще отмине.
Сега важно е да тръгнеш.

Върви.
И недей ме забравя никога,
защото инак ще забравиш онова,
което най-обичал си на този свят;
ще забравиш, че съм единствената.

Затова върви.
А всеки път щом затвориш очи,
усещай по езика си вкус на кафе."