Pieces of you and me

56.

Гори

"И когато ме видиш пак

да разтварям устни,

да облизвам шоколада по тях,

докато ти се иска толкова много

да разкъсаш тениската ми,

за да видиш кое напира да я разкъса,

но отвътре... (гори)

Когато пак ме пожелаеш

и съжалиш за избора си,

когато ти се прииска да зарежеш всичко

и да се върнеш при мен,

въпреки да знаеш,

че път наобратно просто няма 

(гори)

Когато изтичаш при нея за пореден път

за подкрепа, за морфин, за забрава,

ти пожелавам единствено и само

мен да виждаш в нейните очи,

мен да чуваш в нейния глас,

мен да усещаш в нейното докосване... (гори)

Когато си мислиш, че вече си добре,

когато не си си ме спомнял отдавна

и си ме забравил поне в ума си... (гори)

Аз ще отворя сърцето ти отново,

ще отключа душата ти,

ще те накарам да полудееш

от любовта, от която избяга.

Когато я обикнеш,

и тя те дари с деца,

и когато лягаш всяка нощ до нея,

сънувай ме... (гори)

Търси ме в обятията си,

а намирай само нея,

нека да ти се плаче за което,

нека да те боли по малко... 

И когато си потушил всяка искра

в овъгленото си сърце,

пак се върни, пак ела, пак, пак, пак...

Гори, гори, гори...

Изгори в огъня,

който аз запалих на пътя си,

за да не мога да се върна при теб,

дори сърцето ми да примира по теб,

но ти можеш, давай,

върни се при мен отново,

премини през огъня,

отдай се на пламъците,

забрави за нея... (гори)

А накрая на пътя

ще видиш само

сянката на любовта,

защото аз ще съм си тръгнала отдавна,

още преди години,

когато те видях белязан от нея,

но ти ще си мислиш,

че виждаш мен,

че съм те чакала през всичкото това време.

Тръгни след сянката,

тичай, гони я,

давам ти дори да я преследваш,

а тя ще пали огън след огън, 

точно както сега,

точно както първи път преди една година,

когато ти реши да изгасиш огъня в душата ми.

Гори дори след години

както гориш и сега,

както гореше и след първия огън,

който запалих в сърцето ти."