"В очите ти гори огън и всяка иска да се хвърли в него, за да достигне до душата ти, но те не знаят, че той стихна само за мен преди година, когато ти ме допусна доброволно при най-големите си тайни иззад тези сърдити очи. Те съвсем не са като моите. Моите очи са по-скоро студени и пронизващи, не носят твоя огън, а по-скоро омайват с красотата си и предизвикат всеки, който се вгледа в тях.
А когато очите ни се срещнаха, огънят подпали горите ми. Зеленината в тях сега е възобновена и по-буйна, но с жертвата на хилядите дървета, които бяха погълнати от пламъците. Срещата ни беше нещо много красиво, но и много опасно.
От нея живи бихме успели да излезем само аз и ти, и наистина го направихме. Жалко само, че звездите ни гледаха и така и не успяха да разберат защо ти излезе от сблъсъка, за да намериш някой, който да намери лек за изгарянията ти. Не дочака края. Но аз отидох при тях и те ми прошепнаха следното:
"Хубаво е, когато две очи могат да устоят на силния ти поглед, но е по-важно да намериш сърце, което да успее да устои на силната ти любов."
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
