37.

65 5 2
                                        

"Признавам си, че по някое време осъзнах, че между нас нямаше как да се получи. Признавам си още и че те белязах, за да ме запомниш. Жигосах името си в съзнанието ти, накарах да те да виждаш и да чуваш само мен; вградих образа си в душата ти и накрая запълних сърцето ти с любовта си. Сега в теб няма място за още една, а ти никога няма да се отърсиш от всички мои следи, които оставих по теб. Всяка следваща ще те обича, но с мисълта, че си прокълнат никога повече да не обичаш (никоя освен мен). 

И дори когато те сънувам всяка нощ (та, нали казват, че ако някой е в сънищата ти, то ти си в мислите му), винаги ще знам, че ти си просто едно момче, което е уплашено от мен. Не успя да удържиш на любовта ми, не успя да се престрашиш да я докоснеш, затова сега тя те изгаря отвътре. Не събра смелост да ме обичаш, а какво остава да се изправиш срещу мен и да ме погледнеш в очите отново след всичко, което ни се случи."

Pieces of you and meOnde histórias criam vida. Descubra agora