Pieces of you and me

54.

"Можех да пиша за погледа в очите ти,

когато я гледаш нежно,

и как я целуваш по челото,

точно както аз исках да целуваш мен.

Можех да пиша за всичките пъти,

в които очите ми се пълнеха с любов и болка,

а в твоите все по-рядко намирах

спомена за мен. 

Можех да пиша и за всички неказани неща

и за всички недадени обещания,

за всички непоети рискове,

за цялата неизживяна любов.

Но вместо това избрах да пиша

за всичко, което заслужавам

и което ти не си,

за всичките пъти, в които си гледал нея

и си виждал мен,

за всяка причина, заради която не се получи,

за всеки паднал, пожълтял от времето лист,

за всяка капка дъжд, паднала върху кожата ми,

за красотата на това да обичаш себе си

и да се откажеш от вредното.

Избрах да пиша, въпреки че не ми бяха останали думи.

Избрах да пиша, макар вдъхновението ми да беше отлетяло

заедно с теб и топлината на ръцете ти.

Избрах да се боря за перлата на душата си,

защото нея никой не може да ми я отнеме.

Може би губех вярата си 

и раните ми зарастваха бавно,

но не спрях да пиша,

не спрях да танцувам в ръцете на дявола,

защото беше забавно да гледам

тъжната ти ангелска усмивка.

И дори всичко да беше загубено,

аз се изправих като феникс от пепелта

и те накарах да гориш в огъня ми;

намерих се отново, върнах се при себе си,

и макар перлата да бе счупена на две

и вдъхновението ми да се скиташе без дом,

аз си припомних, че дори в тъмните дни

в душата ми винаги ще грее светлината

от лутащото ми се вдъхновение.

Разбрах, че побрано в перла или не,

то завинаги ще бъде в мен,

докато аз самата съществувам,

и това е най-ценното,

което научих от тази любов."

- как да запазя себе си, макар животът да ме е заблудил, че съм се изгубила.