"Случи се така - аз не търсех огън и ти не търсеше лед, но накрая аз бях разтопената, а ти беше със заледено сърце. То вече не може да обича, макар че тя е твоето слънце. Обичаш я през деня, знам това добре. Но аз съм луната и през нощта, когато не можеш да заспиш и излизаш навън, за да погледаш звездите, аз съм там и ти напомням за себе си. Тя може и да стопли сърцето ти поне малко, но ти винаги ще виеш самотно към луната. Нима забрави, че винаги си бил алфата? Аз обаче не забравих, че не мога да бъда опитомена, не се оставих да потушат огъня ми. Ти защо избра да коленичиш пред това тичаш на свобода?"
VOCÊ ESTÁ LENDO
Pieces of you and me
PoesiaРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
