"Тя те гледа с любов в очите - нещо, което аз така и не си позволих да направя. Защо ли? Защото се страхувах, че ако видиш колко те обичам, ще се възползваш от това и ще ме прекършиш между пръстите си. Моите очи са зелени, диви, като на котка, с остър, пронизващ те поглед, студени, но примамващи и някак закачливи, крият хиляди тайни в душата ми.
Ти галиш косите й с нежност - нещо, което така и не се осмели да направиш с мен. Тази нежност, знам, щеше да ти коства сърцето, но то така или иначе е при мен. Нейните коси никога не се променят, невъзможно е да ги объркаш, познаваш ги до болка; все пак колко пъти си затварял очи и си се молил някак да се превърнат в моите. Аз не мога да ти обещая това. Моите коси винаги се променят - ту дълги до кръста като на принцесата от високата кула, ту къси, едва стигащи до раменете ми, като на жената, в която един ден ще се превърна. Тъкмо си привикнал към тях, към начина, по който изглеждат под слънчевите лъчи, обръщаш се и ето - вече съм ги променила.
Аз не мога да ти обещая спокоен пристан или убежище, в което да скучаеш, не. Аз съм буря, ураган, бедствие без край. И знам, разбирам те добре, трудно е да забравиш някой, който винаги се променя като илюзия в съня и те кара да се влюбиш във всеки свой образ.
И да не ми казваш, пак знам. Не мога да бъда нея, защото винаги съм била себе си. И ти не можеш да ме обичаш по същия начин, разбира се, че не.
Двамата можем само да се връщаме един при друг при всеки повей на вятъра, да си крадем малко време съвсем за кратко, докато останалият свят не гледа. Такава любов любов ли е наистина, ще ме попиташ ти?
Но нима вече не знаеш отговора, щом усетиш лекия като целувка бриз по бузата си и объркаш примесените си с дъжда сълзи."
BINABASA MO ANG
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
