"Искам да ти кажа хиляди неща,
а времето все не стига,
все някой друг те отнема от мен,
даже от слънцето те ревнувам.
Искам да ти направя хиляди неща,
а все се оказваш прекалено далече,
изгубила съм те някъде по пътя
между себе си и теб.
Сърцето ми е натежало
и нарочно искам да го разтворя,
да го разкъсам и да го накарам
да кърви, докато не пресъхне.
В душата си чувствам бездна
все едно съм се разделила с някой,
който не съм знаела никога
как да не обичам.
Осъзнавам, че съм те носила
в себе си през цялото време,
през целия си живот,
някъде там в съществото ми.
Чакала съм да те срещна,
за да се престоря, че не те познавам.
Чакала съм да те разпозная сред многото,
макар очите ми да са търсили само теб.
Болно ми е
и не намирам спокойствието,
което се намираше в тишината
и самотата, съществували някога без теб.
Връщам се към миналото
и те гоня към бъдещето,
само в настоящето те няма,
а там си най-истински.
Искам да те пусна
и да забравя как държеше ръката ми,
но си ме вързал твърде стегнато
и пръстите ти са се увили около врата ми.
Искам да те обикна,
за да скрия любовта си;
искам да те забравя,
за да скрия спомените си.
Никога не съм вярвала,
че на човек му е нужно толкова малко,
за да се влюби безвъзвратно
и да се влюби в най-непознатите очи.
Пиша... и пак боли;
моля се... и пак боли;
оказва се, че спомените и мечтите
не създават реалността.
Заспивам и се будя с теб,
и не се ми се излиза от леглото,
защото извън заблудата на чаршафите
вече те няма... и оставам сама.
И ако ме питаш,
не, не ме боли, че съм сама;
самотата ми е стара спътница,
ала се оказва, че не може да те замени."
VOUS LISEZ
Pieces of you and me
PoésieРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
