Pieces of you and me

67.

"Чувала съм, а и знам, има всякакви мъже, все различни. Има някои, като счупиш стъклена чаша на пода, които се спускат да обират парчетата стъкла заедно с теб, помагат ти като на приятел. Има и други, които пък направо те грабват на ръце като малко дете, не ти дават да оправиш сама бъркотията си, а гледат първо да те защитят и да ти покажат, че винаги ще бъдат твоят храбър рицар.

Има ги всякакви и дори да не искам, трябва да призная, че един от тях дори го обикнах. Той беше с рицарско потекло и ме държеше винаги собственически близо до себе си, ревността му го изяждаше отвътре, а аз така и не разбрах кога се бях заключила във високата кула по собствено желание.

Губех себе си малко по малко след всеки следващ, защото също като хамелеон се приспособявах към него, вместо аз да поискам любовта, от която се нуждаех. Обещах си отдавна вече да не се нагаждам, да не променям лицето си и да не слагам маски, а да пристъпвам в любовта с истинския си облик и да не се разочаровам, когато не се получи, защото не сме били съвместими.

Вече разбрах, че ми трябва някой, който да не се тревожи за мен, когато счупя чашата, да не се втурва към мен, а да ме остави сама да обирам счупените стъкълца. Трябва ми някой, който да не се ядосва дори когато се порежа и от мен бавно закапе кръв по пода, а да ме остави сама да поправям грешките си и да намирам себе си след всяка загуба.

Трябва ми някой, който е достатъчно смел, за да ме гледа как се справям сама със себе си. Лесно е да се влюбиш в най-добрия прител и в рицаря в златни доспехи, но да се влюбиш в някой, който те оставя да живееш живота си без помощ и не се нуждае от теб по същия начин, по който и ти не се нуждаеш от него... това вече е трудно. Именно затова ми трябва някой, чието сърце да е достатъчно смело, за да понесе да бъде обичано, без да го държат на сигурно."