"Те ми казват, че съм ги провокирвала,
че съм се събличала и въздишала,
че едно момиче не може да си отмята косата,
защото момчетата не били направени от желязо.
Но те не знаят, че във вените на едно момиче
не тече кръв, а лава; те само се страхуват от огъня.
Те не разбират, че момичетата могат да носят
рокли и поли, без да държат краката си разтворени;
че деколтетата им могат да бъдат дълбоки колкото сърцата
и че никой няма право да се изгубва в тях.
Те знаят само колко са красиви очите им
и повтарят това от край време, но дори не знаят цвета им.
Те могат само да забраняват и да критикуват.
Те не познават женската душа, а искат да я притежават.
Но пътят към душата не е през тялото, не.
Те не знаят това, както и не знаят,
че аз съм просто едно момиче,
което може да отмята косите си и да носи къси рокли,
но и да иска уважение като към мъж.
Момичетата не са просто тела и провокатори,
стоки, които да ви се харесат.
Момичетата са цели светове,
а светът произлиза именно от нас."
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
