"Не си те спомням вече,
дори когато затворя очи
и си представя допира на ръцете ти,
когато ми се присъни призрака,
който единствен е останал след теб.
Няма те в мене отдавна,
няма и помен, ни нищо.
Изтрила съм те от всеки ъгъл,
в който се беше скрил
и само дебнеше момент да изскочиш.
Дори насън не те търся
и в душата ми ветропоказателят
не сочи към теб в полунощ.
Изписала съм те до последната сричка
и съм те оставила там, преди точката.
Но името ти ме преследва
като ехо в опразнено сърце.
Прокълната ли съм или просто проклета,
да търся сметка на всеки,
който дори бегло напомня ми на теб.
И отдавна отмъстих ти,
наказах те с хубостта си
и липсата си до теб.
Но продължавам да отмъщавам на всеки,
който има смелостта да бъде теб.
Не смея да го нарека с името ти,
то е само твое и не му прилича.
Не смея или не искам
да бъда себе си с някой друг,
който изобщо не е теб."
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
