"Кажи ми пак,
че птиците ни слушат
и разбират спора ни.
Преведи ми езика им
и ми обясни, че се съгласяват с теб.
Качи ме пак
много нависоко, чак до небето,
за да ме погали слънцето
и да докосна облаците,
само не оставяй на вятъра да ме отнесе.
Прошепни ми
думите, които искам да чуя,
но не казвай нищо,
без да ме докосваш;
търся действия, думите са за аматьори.
Дай ми
да усетя аромата ти
и да го превърна в свой собствен,
да не мога да го сваля от себе си
като самоличност, като втора кожа.
Разпръсни ме
на части, на дребно, на парчета,
накарай ме пак да си изгубя акъла,
а събери целия ми свят в шепата си,
вземи и мен и да тръгваме, ще закъснеем.
Вдигни си телефона,
не ми пречи да звъни,
не се променяй заради мен,
защото утре вече може да ме няма,
не се изгубвай в присъствието ми, недей.
Навий си аларма
и пак да ни стресне
точно когато най сме се заплели
в мрежите на времето и близостта,
нека ни прекъсват, иначе ще се забравим.
Създай ми свят
само за мен и теб,
зарежи сънищата и мечтите,
по-истински си от тях, повярвай;
бъди с мен тук, сега, недей да бягаш.
Обещай ми
намеци за обещания,
дай ми илюзия за сигурност,
подсказка за любов и вечност,
а аз ще ти обещая
себе си."
ESTÁS LEYENDO
Pieces of you and me
PoesíaРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
