"Напомняш ми на някого,
който вече съм имала
и който не искам да си спомням
не от любов, нито пък от ревност,
а просто защото е минало.
Не го търся в тебе,
не го искам обратно,
забравила съм го отдавна,
но защо тогава си дошъл при мен,
толкова приличен на него?
Защо се опитвам да сложа начало
и да си обещая бъдеще
с призрак, който ми носи
не горчиви спомени
и не окрадени мечти?
Защо се опитвам да се влюбя
в човек, когото искам да опозная,
докато съдбата чука пак на вратата,
крещи ми в ушите,
праща ми знаци, които не разчитам?
Исках да остана и да се боря,
но съм научена да бягам
и май така е най-добре,
след като е твърде трудно
да посееш нещо върху пепел.
Интуицията ми е притихнала,
докато животът в мен кипи,
и блудницата, която нося със себе си,
се събужда рано, все недоспала,
за да се моли като грешен дявол.
Нощта и денят се сливат
и тебе все те няма.
Част от мен трепери
да не изгуби и този път
на игра без правила.
Друга част от мен
иска да си тръгне,
докато е време,
да остави всичко,
и да намери промяна.
Може би страстта ми
е само форма на изгубена носталгия
по един отминал живот,
а може би ми е време да изкупя
греховете си само чрез любов."
ČTEŠ
Pieces of you and me
PoezieРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
