"Чудех се каква да бъда с теб,
не можех да си избера маска,
която да сложа,
за да се скрия от очите ти.
Но се оказа,
че с теб мога да бъда себе си
и дори нещо повече -
да бъда себе си
и да се обичам най-много такава.
Виждах се като отражение
във всеки, който ни видя,
и се чувствах щастлива.
До днес не знаех
какво е да забравиш,
без да затваряш очи,
и какво е да кажеш нечие име на глас,
без да ти напомня за другиго;
не знаех как се гледа някой
и се вижда в същото време.
Не знаех, наистина,
какво е да бъдеш с някой
и наистина да бъдеш с него,
а не с всички представи за него,
които тайно си създал в ума си,
и не с всички духове от миналото.
Но не се учудвай, че не знам;
много пъти са ме ранявали,
затова съм така студена.
Не очаквам от теб да бъдеш спасител,
аз сама съм излекувала сърцето си,
сама мога да живея,
сама мога да бъда себе си.
И въпреки че ми се иска
да те имам само за мен
и да опозная всичките ти страхове,
ще те разбера, дори да кажеш "не".
Дори да искаш да си тръгнеш,
без "сбогом", без целувка,
разбирам те, кълна се.
Не си ми обещавал нищо
и аз нищо не съм искала от теб,
но защо тогава вече плача,
щом неизвестното не е проблем?
Знам, обича ми се до полуда!
Готов ли си да полудееш?"
YOU ARE READING
Pieces of you and me
PoetryРазпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".
