Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

ПРОЛОГ

*Aлекс*

Отворих вратата на бижутерският магазин и малката камбанка иззвъня. Въпреки ранният час вътре имаше доста хора, а човекът зад витрината ми се усмихна. Мислех това от много дълго време насам, но чак днес ми пораснаха достатъчно големи топки, за да се реша наистина. Рая беше жената за мен, знаех това. Бяхме заедно вече от годинаи никога не съм бил по-влюбен от сега. Пък и вече ми беше време. Бях на двадесет и осем и още ерген, а сестра ми вече беше омъжена и с две деца. Нашите постоянно ме юркаха да си намеря жена и все още го правеха, ако трябва да бъда честен. Поради някаква необятна за мен причина никой не харесваше Рая. Казваха, че ме виждала единствено като банка с пари, но аз не го вярвах. Вярно – обичаше лъскавите подаръци, но коя жена не ги обичаше? Поне аз не познавах такава.

Рая беше от лъскавите мадами. Носителка на титлата „Мис Плеймейт", на чийто конкурс бях поканен като жури преди една година и всъщност така се запознахме. Веднага ми грабна окото, защото някак си се открояваше от съперничките си. Започнахме да се виждаме почти веднага след това и няколко седмици по-късно се нанесе в апартамента ми в „Изток".

Оглеждах пръстените зад витрината, но нито един не ми хващаха окото. Бледнееха. Всъщност, планът беше да ѝ предложа с пръстенът на мама, защото ми го беше обещала още преди много години, но сега отказваше да ми го даде. Това беше и причината да сме в обтегнати отношения с нашите.

-    С какво бих могъл да ви помогна, господине? – мъжът ме попита и аз вдигнах поглед.

-    Трябва ми годежен пръстен, някой по-екстревагантен, с голям камък.

-    Имам точното нещо за вас. Само секунда. – влезе вътре, а аз се клатех на пети и хапех устни нервно. Постъпвах ли правилно? Бях ли готов на тази стъпка? Не, Алекс, не позволявай на глупостите на нашите да ти влязат в главата! Скастрих се на ум и разтърсих глава. Обичах Рая. И щях да я направя своя съпруга с тяхното съгласие или без.

Мъжът се върна след минута или две с един поднос с пръстени и я остави на витрината.

-    Тези ни ги докараха вчера. Най-качествената и фина изработка, която може да съществува.

Погледът ми се плъзна из десетките пръстени докато не се спря на няколко определени. Единият беше от бяло злато, целият обсипан с камъни, имаше няколко изцяло от розово злато, а последният сложна изработка от бяло и розово злато, диаманти и още един огромен разположен в центъра и когато хвана светлината едва не ме заслепи.