Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 28

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ, ТЪЙ КАТО И МЕНЕ ДОБЛЕЕЕЕ. ПОДНАСЯМ ВИ ТАЗИ СРАВНИТЕЛНО КЪСИЧКА ГЛАВА С ГОЛЯМА РАДОСТ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА.

АКО ВИ ХАРЕСА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ....КАЛ МЕ БЕЙБЕ... 088- ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО КАРОЛИНА 101 ОТ БУРГАС (НОЩНА ЖРИЦА ОТ АЛО БГ...НЕ ПИТАЙТЕ...ПРОСТО НЕ ПИТАЙТЕ) ИСКА ПАРИ СЛЕД СЕКС.

*Алена*

Чувах го. Чувах как ме молеше, не умоляваше да изляза или поне да му дам знак че съм тук, а мен ме беше страх. Исках да изляза и да се хвърля в прегръдките му и да му кажа да ни отведе от тук, но заканите на Тимур не излизаха от главата ми и ако знаех нещо за него – то е, че той не блъфираше, а аз не бях в никаква позиция да направя нещо, което би застрашило живота на синът ми или на човека, когото обичам. Да, обичах Алекс; обичах го с всичко в себе си, но ми отне прекалено много време да го осъзная и точно заради това сега се намирахме в тази ситуация. Лев не спираше да плаче и да вика Алекс, а аз се мъчех да го успкоя докато мъжът, който обичах ме молеше да тръгна с него. Не знаех какво да правя; идеше ми просто да отворя вратата и да се хвърля на врата му, но от друга страна страхът беше сковал всяка моя клетка и ме караше да треперя, като малко дете което го е страх от тъмното. Само при мисълта, че двамата най-важни мъже в живота ми можеха да пострадат заради мен....Не, нямаше да мисля за това и без това вече достатъчно силно плачех.

-      Алена, моля те, любви. Хайде, да си ходим. Нямаме много време...ако не тръгнем сега ще стане зле. Хайде, поне ако не заради мен то тогава го направи за Лев. За нашият Лев.

За нашият Лев? О, Алекс точно заради вас двамата го правех.

-      Дада! – Лев не спираше да плаче и беше протегнал ръчичка към вратата, а на мен сърцето ми се късаше. Животът тук определено не беше този, който исках за него но можех ли да го взема и да тръгнем от тук с риска някой от нас да пострада? –Дадаа!

-      Мамка му, мальiш отвори шибаната врата или излез преди да я разбия! – удари по вратата и аз подскочих. -  Съжалявам. Моля те, любов моя, нека да вървим. Обещавам няма да ви нараня, аз ви обичам. Обичам ви повече от всичко! Хайде да си ходим вкъщи вече, мальiш.

Той ни обичаше? Обичаше мен? Мамка му, Алекс...Знаех, че той нямаше да ни нарани; той не беше такъв човек. Вярно, в началото не можех да го дишам, но той ми показа една негова страна, която ме накара да се влюбя в него и ето го, първата ми любов беше тук за мен и както изглеждаше нямаше да се откаже скоро.