Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 10

Vomments are very very much welcomed ❤️❤️❤️❤️
ENJOYYYY

*Алекс*

Цял нощ не спах. Не от огризения или нещо подобно, а защото не можех да изкарам споменът от главата си. Всичко бе още толкова прясно, че дори още усещах устните ѝ и не спирах да све усмихвам. Звучах като влюбена тийнейдърка – знаех, но не ми пукаше особено. Бях доволен, че имах някакъв близък контакт с нея...макар и той да беше кратък и тя да ме беше изгонила като куче. Знам, че ѝ хареса..то се усещаше, но защо ме изгони все още ми беше необятно. Имам предвид, изглеждаше сякаш се наслаждаваше, отвръщаше на целувките ми със същата страст, докосваше ме.

Не знаех къде беше проблема, но може и да съм се бил отнесъл малко повече и да съм направил нещо, знам ли. Единствено знаех, че трябва да говоря с нея и да си изясним нещата. Аз я харесвах, дали същото важеше и за нея си нямах никаква шибана идея, но пък знаех че искам да опитаме и нямаше да приема „Не" за отговор.

Разбира се, сутринта щом се събудих първата ми работа бе да ѝ напиша кратко съобщение, което гласеше „Добро утро! Съжалявам, ако вчера съм се отнесъл и направил нещо. Надявам се, че всичко е наред и отново Извинявай."

Да, знам какво си мислите..."Ама, той имал и мила страна? Леле!". Разбира се, че имам не съм чак такъв кретен...пък и я харесвах. Много при това. Исках да я изведа дори на среща и имам предвид истинска, хубава, романтична среща, а не като онези в началото.

Както може би сами се досещате отговор на съобщението така и не получих и колкото и да исках да отида да я видя знаех, че се нуждае от малко пространство.

И затова днес посветих деня си изцяло на племенникът си и бяхме излезли по мъжки, тъй като Ванеса изцяло отказа да ми повери и Ясмина и каза цитирам „Толкова си смотан, че с едногодфишно посмъртно да се справиш". Това леко ме обиди, но смеех ли да кажа нещо, нали е същата като мама? И не, нямаше да има нищо екстремно, защото иначе сестра ми заплаши да ме кастрира, ако ѝ го върна мръсен, кален, кървящ или дори със съвсем лека драскотина, а да, и дори знаещ нови глупости. И затова единтвено водих детето до Хиполенд и след това се опитвах да го науча да яде дюнер, което се оказа по-трудно отколкото мислех.

- Ишкам МакОналдс!

- Вуйчо, хайде стига де. Хапни малко от това. Ето ти месо. Хайде, отвори уста. Виж колко е вкусно.