Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 40

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ.

Е, ПОДНАСЯМ ВИ И ТАЗИ ГЛАВА КОЯТО...КОЯТО Е ПОСЛЕДНА ЗА МОЕ НАЙ-ОГРОМНО СЪЖАЛЕНИЕ, НО ЗНАЕТЕ КАКВО КАЗВАТ...ВСИЧКО ХУБАВО СИ ИМА СВОЯ КРАЙ. УСПОКОЯВАМ ВИ, ОБАЧЕ С НОВИНАТА ЧЕ КАКТО ЗНАЕТЕ ЩЕ ИМА СЛЕДВАЩА ЧАСТ И СЪЩО ТАКА ПРИ ВАС ЩЕ КАЦНЕ НЕЩО КАТО НАРЪЧНИК (ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ТАМ) В КОЕТО ЩЕ ИМА СЦЕНИ, КОИТО ТАКА И НЕ ВИДЯХА БЯЛ СВЯТ.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА...АБЕ НАСПАМЕТЕ Я СВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО СИ ТРЯБВА...МЕРАКЛИЙСКАТА...КАТО ШОПСКА САЛАТА СЪС СИРЕНЦЕ, ДОМАТ, КРАСТАВИЦА...МОЖЕ И БЕЗ ЛУК И ЧУШКА...ДАЖЕ Е ПРЕПОРАЧИТЕЛНО И ЕДНА ХУБАВА ДОМАШНА РАКИЙКА.

*Алена*

(Още четири месеца по-късно)

Чакането ме убиваше. И Алекс също, а това диване вътре в мен? Нее, на него си му беше хубаво да си седи вътре в мама на топло.  Беше ми останала цяла една седмица до термина, който бе двадесети май. Вкъщи с мен не се живееше, но Алекс ме търпеше. Имаше ли друг избор...Левко пък, слънчицето на мама не се отделяше от мен и нямаше търпение малкото му братче вече да се появи. Разбира се, беше му странно защо мама изглежда така все едно е погълнала огромна плажна топка, но с Алекс...посъветвани от Ванеса и Юрош скалъпихме историята, че щъркела с големият си клюн е псотавил семенце в корема на мама и то расте там, за да бъде в безопастност и далеч от всякакви бели. Разбира се, първата реакция на Лев беше да почука на корема ми и да извика „Хеей, малко братче, добе ли си там? Не, не си доре. Споконо, аз измъкнем те от там."  и до ден днешен си провеждаше разговори с него. Даже вече имаше и правила. На първо място беше „Няма пипаш ми играчките иначе ще се караме." След това беше „Когато аз съм с мама и тате – само аз съм с мама и тате, иначе ще те бия." И накрая „Забранявам ти да си по-готин от мен иначе пак ще те бия." Дам, и аз се притеснявах от това как бебе Стилиян в каква среда щеше да израсне.

Алекс наистина си беше взел отпуска и беше неотлъчно до мен, защото както предишната така и тази бременност прекарах почти на легло. Такива киселини, такова гадене...просто не пожелавах на никого. Всички вече тръпнехме в очакване и багажът ми вече беше готов и само чакахме момента. Страхо също не се отделяше от мен и не даваше на никого да ме доближи без да ръмжи предупредително, както правеше с Лев още от съвсем малък. Абе, отвсякъде бях обградена от силни териториални мъже, а Марая дрислата единствено си дъвчеше играчките ( в което се включваха и мебелите ни, но това беше друга история) и ми ги носеше за да си изграем.