Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 11

ДЕЦА В ТАЗИ ГЛАВА И В СЛЕДВАЩАТА СИГУРНО НЯМА ДА ИМА, ПРОСТО ЗАЩОТО АВТОРКАТА ИМА МАЛКО НУЖДА ДА БЪДЕ ДАЛЕЧ ОТ БЕБЕТА И ДЕЦА ВЪВ ВСЯКАКЪВ ВИД
НЯМА ДА КАЗВАМ ЗАЩО

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА
ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ ❤️❤️❤️❤️❤️

*Алекс*

Щом влязох в кухнята настана смут. Алена ооблещи големите си кафяви очи срещу мен, а Ванеса не можа да скрие шока си от това че с нея всъщност се познавахме.

Седяхме в тишина не знам колко време и нокой от нас трима ни не смееше да каже каквото и да било и Иванчо беше нашето спасение тъй като заспиваше в майка си и тя накрая отиде да го сложи да си легне. Само това и чаках.

-    Али? – промълвих тихо и тя вдигна поглед, насочвайки мълниеносните си очи към мен.

-    Някога смяташе ли да ми кажеш, че си брат на Ванеса?

-    Да. – отвърнах честно. Наистина смятах да го направя, просто не знаех кога. – Едва ли е много уместно да го кажа сега, но това не е всичко....близнаци сме при това.

-    Какво?! Не, ти се шегуваш с мен. Не може да си толкова нагъл.

-    Али, скъпа...съжалявам. – отидох до нея и седнах на стола до нея.

-    Напротив. Не съжаляваш. Не съжаляваш за нищо, нито за снощи нито заз това, че ме лъжеше.

Да съжалявам за вчера? Защо трябваше да го правя, като това беше една от най-хубавите, да не кажа наистина най-хубавата целувка в живота ми.

-    Разбира се, че не съжалявам че те целунах. Единствено съжалявам, ако съм направил с което съм те обидил или наранил. Съжалявам, че не ти казах че съм брат на Ванеса, но знаех че това ще провали нещата между нас и нямаше да ми дадеш дори един шанс и не исках да заставам между вас двете. Хайде де, Алена не можеш да кажеш, че съм чак толкова лош защото не исках да знаеш кой съм. Беше ни хубаво заедно, смеехме се. Предпочитах да ме знаеш като Алекс Преследвача отколкото като Алекс Илиев, брата на приятелката ми. – и мъжа, които участва в незаконни сделки, наркотрафик и рекети и след няколко години ще наследи не само фирмите на баща си, но и....ъъмм престъпна групировка. Да, знаех че трябва да ѝ кажа и тези неща скоро, но....хич не изгарях от желание.