Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

БЛАГОДАРНОСТИ И СЛЕДВАЩА ЧАСТ

УЕЛ.............ОТНОВО СМЕ ТУК ВЕЧЕ И АЗ НЕ ЗНАМ ЗА КОЙ СИ ПЪТ...МАЙ СА ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ. СЪС СИГУРНОСТ СА ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ, ЗАЩОТО ТОВА ВЕЧЕ ТРЕТА ЗАВЪРШЕНА КНИГА ОТ ТАЗИ ПОРЕДИЦА И ИМАМ ОЩЕ ТРИ ОТ "ХИБРИДЪТ". НО, НЕ ТОВА Е ВАЖНОТО. ЩЕ КАРАМ ПО СЪЩЕСТВО, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ВСЕКИ ПЪТ ДА ВИ ОТЕГЧАВАМ С ЕДНИ И СЪЩИ РЕЧИ....

ЗАВЪРШВАМ КНИГАТА С ПОВЕЧЕ ОТ 25К ПРОЧИТАНИЯ ЗА РЕКОРДНОТО ВРЕМЕ ОТ НЯМА И ТРИ МЕСЕЦА И СИ НЯМАТА И НА ПРЕДСТАВА КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА МЕН.

ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ВСЕКИ ЕДИН, КОИТО СИ Е НАПРАВИЛ ТРУДА ДА ДРАСНЕ ЕДИН КОМЕНТАР ИЛИ ДА ОЦВЕТИ БЯЛАТА ЗВЕЗДИЧКА В ОРАНЖЕВО И ЗНАЙТЕ, ЧЕ ВСЕКИ ЕДИН ВОТ И КОМЕНТАР СА МОЯТ СТИМУЛ ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПИША. НАИСТИНА НЯМА ПО-ГОЛЯМА РАДОСТ ЗА ЕДИН ПИСАТЕЛ (МАКАР И АМАТЬОР) ОТ ТОВА ДА ЗНАЕ, ЧЕ ОСТАВЯ НЕЩО СЛЕД СЕБЕ СИ И ТО СЕ ХАРЕСВА НА ХОРАТА. РАДВАМ СЕ, КОГАТО СЕ СМЕЕТЕ С ГЕРОИТЕ МИ, РАЗДВАМ СЕ И КОГАТО ПЛАЧЕТЕ С ТЯХ (КОЛКОТО И ГАДНО ДА ЗВУЧИ), НО ТОВА ЧЕ СТЕ СЕ РАЗТРОИЛИ С ТЯХ ОЗНАЧАВА, ЧЕ СЪМ СИ СВЪРШИЛА ДОБРЕ РАБОТАТА С ПРЕСЪЗДАВАНЕТО НА ЕМОЦИИТЕ ИМ.

ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА БИЛИ ДО МЕН - И СТАРИ И НОВИ. ГЛЕДАЙКИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ЕДНА ГОДИНА КОЛКО МНОГО СМЕ СЕ РАЗРАСНАЛИ МЕ КАРА ДА ЛИКУВАМ - НАИСТИНА.

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСИЧКО, МОЙ НАЙ-СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ! ОБИЧАМ ВИ И ЩЕ СЕ ВИДИМ СЪВСЕМ СКОРО В "БОЛЕЗНЕНО МОЯ" И ЩЕ ВИДИМ НАШ АДРИЯН КАКВИ ЩЕ ГИ НАДРОБИ. МОГА ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ТАМ СЕ ОЧЕРТАВАТ ЕДНИ МНОГО ЗАБАВНИ РАБОТИ.

А, СЕГА ВИ ПУСКАМ АНОТАЦИЯТА И МАЛКА ЧАСТ ОТ ПЪРВА ГЛАВА НА "БОЛЕЗНЕНО МОЯ" , А САМАТА КНИГА МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ СКОРО (СКОРО, КОГАТО НАПРАВЯ ДОСТАТЪЧНО ЗАПАСИ ОТ ГЛАВИ СКОРО)

Никога досега не се бях влюбвал докато не срещнах нея. Тя преобърна света ми из основи и бързо се превърна в единственото нещо, за което мислех. Само, че имаше един проблем...те беше момичето на най-добрият ми приятел, човек, който наричах мой брат и разбира се тя избра него.

Тя разби сърцето ми и ме остави без нищо. След нея аз просто съществуваХ, не чувствах нищо...докато не срещнах нея; дива червенокоска, като си е поставила за цел да стопи леда в мен. Но може ли? Може ли да го стори след като съм раздвоен между две жени – едната обича мен, а другата...другата обичам аз.

...

- Направи ги две. – нежен женски глас се обади зад мен и седна на стола до мен. Обърнах се, за да видя коя беше притежателката му и явно не бях достатъчно пиян, защото я виждах ясно и погледът ми се плъзна по тъмно червената коса, сините очи и плътните устни. Кимнах одобрително на ум. Беше хубавка в лице. Можех да ѝ призная това. Позволих си да я огледам още по-щателно обаче. Изобщо не принадлежеше на място както това. Излъчваше прекалено много невинност за да бъде тук.

- Какво прави момиче като теб на подобно място? – попитах с лека половинчата усмивка, а тя ме измери с поглед. Защо очите ѝ бяха толкова плашещо сини, за Бога?

Барманът плъзна нейната чаша към нея и тя я надигна преди да успея да кажа каквото и да било. Майко мила, това момиче със сигурност можеше да гълта!

- Същото като теб. Дошло е да се напие. – удари праната чаша в бара и избърса устата си с опакото на ръката си, а аз гледах втрещено. Никога не бях виждал момиче да пие по този начин. – Затвори си устата...ще глътнеш някоя винарка.

- Никога не съм те виждал тук.

- Нормално. Обикновено не обитавам такива места.

Оуу, с госпожица Прекалено излъскана за таквиа места ли разговарях? Интересно само, ако беше такава какво правеше тук.

- Мхмм. – провлачих и отпих от малцовият алкохол. – И какво правиш тук в такъв случай?

- Търсех някое по-затънтено място, в което бих могла да се напия без да бъда притеснява. Така като гледам планът ми се провали. – изсмя се сурово. Следях лакираният ѝ в розово нокът със странна форма докато въртеше пръст по ръба на чашата без изобщо да ми обръща внимание след хапливият ѝ отговор. Това не ми се нравеше. Не обичах да бъда игнориран. Особено от секси мацки като нея. Позволих си да надникна и деколтето ѝ. Е, не беше нищо особено но все пак се забелязваха.

- Сериозно, какво правиш тук? Приличаш ми на момиче, което по-скоро бих засякъл в Plazza или някой друг столичен клуб, че дори и някой пияно бар, а не в забутана кръчма в Бенковски, в която се събират само пияндурници. Обърна се към мен, подпирайки глава на ръката си и тези нейни сини очи се взряха в мен . Розовите ѝ устни се извиха нагоре, показвайки два реда блестящо бели зъби.

- Ще ти кажа какво правя тук, ако... – направи една драматична пауза и продължи след като облиза устни, карайки ме несъзнателно да направя същото. Какво да ви кажа...винаги съм имал нещо към червенокоските. – И ти го направиш.

- Какво? – условието ѝ ме свари неподготвен и тя се изсмя.

- Такава е сделката. История за история. И аз искам да знам защо такъв импозантен мъж като теб седи тук и се налива.