Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 6

ГЛАВАТА Е СРАВНИТЕЛНО КЪСА И ЗАБАВНА ВИХ КАЗАЛА, НО СЛЕЯ ЛИ Я СЪС СЛЕДВАЩАТА НЕ СЕ ЗНАЕ КАКВА МАНДЖА С ГРОЗДЕ ЩЕ СТАНЕ.

НЯМА ДА ИМА ДЪЛГА АВТОРСКА БЕЛЕЖКА ПРОСТО, ЗАЩОТО МЕ МЪРЗИ ДА Я ПИША А СЛЕДВАЩА ГЛАВА СЕ НАДЯВАМ ДА КАЧА ДО ПОНЕДЕЛНИК.

ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАК СЪМ, ЗАЩОТО ОТ СНОЩИ МЕ МЪЧИ НЯКАКВО АДСКО ГАДЕНЕ И МИ ИДЕ ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯМ.

ОБИЧАМ ВИ И СЕ НАДЯВАМ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА

АКО УТРЕ ОТ МЕН НЯМА НИ ВЕСТ НИ ПОМЕН ЗНАЧИ НАИСТИНА СЪМ ГО НАПРАВИЛА

*Алена*

От както работя тук бях виждала всякакви ненормалници, но като този тук? Никога. Може би цели пет минути просто седеше и ме зяпаше като първия пич и хич не го вълнуваше, че имаше хора около нас. Огледа ме. Огледа ме хубаво и обстойно от глава до пети. Кретен. Пълен кретен.

-      Ей, какво ще правиш после? Трябва да отида да си купя нови маратонки от мола, искаш ли с мен? – Адриян дойде до мен докато се оправях да си тръгвам.

-      Обещах на Ванеса и бате Юрош да гледам малките понеже са на рожден ден на нейна колежка, а техните също са заети защото е четвъртък, а всеки четвъртък имат романтична вечеря.. – въздъхнах изморено.

-      Сама с три деца? Ще бъде забавно. – засмя се. – Весело ти.

-      Мдааа, ще бъде интересно. Тази вечер няма и Непорочната Джейн. И съм в цикъл. Йейй! – казах саркастично.  - Блят! – измрънках и ми идваше да легна на пода и да зарева.

-       Блят! – засмя се. – Знам от какво имаш нужда. – сладолед. Моля те, кажи сладолед. – Сладолед!

-      Боже, какво щях да правя без теб...- въздъхнах.

-      Вероятно нищо, защото нямаше да знаеш къде правят най-хубавият сладолед в София. – засмя се отново и преметна ръка през раменете ми и си тръгнахме.

...

-      Газе моееее! – Иванчо се провикна от хола докато бях в банята. Това не беше човешко...дори пет минути в банята не можех да остана на спокойствие.

-      Да, Иванчо! – провикнах се в отговор.

-      Пика ми сее!