Само моя (ВИС-3 №3) (18+) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 24

ЗНАМ, ЧЕ КАЗАХ ЧЕ ЕКШЪНЪТ ЗАПОЧВА ОТ ТАЗИ ГЛАВА, НО МАЙ ЩЕ Е ОТ СЛЕДВАЩАТА ЗАЩОТО СЕ ОКАЗА ЧЕ ТЕЗИ ПРОСТОТИИ С РАЗВОДА НЕ СТАВАЛИ ТОЛКОВА ЛЕСНО И БЪРЗО. ПОПРАВИЛА СЪМ РАЗНИ РАБОТИ, ЗА ДА ИМА ВРЪЗКА СЪС СЛУЧВАЩОТО СЕ ТУК.

ТАЗИ ГЛАВА Е ПУБЛИКУВАНА С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА VasqI_a

ЖУБАМ ТЕ, ШМАТИИИИ

ТАЗИ ГЛАВА МИ Е СКЪСАЛА НЕРВИЧКИТЕ, ТАКА ЧЕ ПЛИЙС СПАМ МАЙ ЕС ОФ....

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ.....ИСКАМ ДА МЕ ЗАЛЕЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ....КАТО КАТО МАМКА МУ ВЕЧЕ НЕ ЗНАМ...СВЪРШИХА МИ СРАВНЕНИЯТА

*Алекс*

Да се будя с момичето, в което бях влюбен в прегръдките си беше...беше...носеше ми едно определено чувство на топлина, което никога досега не бях изпитвал и не знаех дори как да опиша. Отделих с нежелание от нея, понеже днес вече колкото и да не исках трябваше да се ходи на работа...и без това вече достатъчно бях отсъствал. Сърце не ми даваше да я оставя вкъщи и да бъда далеч от нея, но все пак пари трябваше да се изкарват...

- Ммм..къде отиваш? – момичето ми се размърда и бавно отвори клепки. Засмях се на съненото ѝ изражение и погалих косите ѝ.

- Някои от нас все още трябва да работят, мальiш.

- И ще ме оставиш сама? – изтегна се като коте и това ме накара да е нахиля още повече. Беше толкова сладка!

- Няма да бъдеш сама. Мама си е вкъщи. Може би и Ванеса.

- Омръзна ми вече да седя тук...излиза ми се. Лев знаеш ли от кога не съм го разхождала.

- Знам, мальiш. Днес ще видя как вървят нещата с Тимур. Всичко ще бъде наред...обещавам. Хайде, сега ставай и да ходим на закуска. Това е традиция тук.

Да бъда под един покрив с нашите отново ми навя спомени от детството. Семейните закуски преди всеки да поеме към работа или към училище бяха задължителни и още в ранна детска възраст със сестра ми ни бяха научили най-късно в шест и половина да сме ток, за да можем до седем и половина да сме се нахранили и да сме потеглили.

Изчаках Алена да стане и да се оправи, като рабира се не пропуснах да огледам задничето ѝ, което се подаваше приканително под това, което тя наричаше пижама. Исках това задниче. Исках всичко в нея.